Определение №401 от 27.11.2013 по ч.пр. дело №5449/5449 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 401

София, 27.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №5449/2013г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. П., чрез пълномощника и адвокат Н. А., срещу определение №V-1415/31.05.2013г. по ч.гр. дело №723/2013г. на Бургаския окръжен съд. С него е прекратено поради недопустимост производството в частта по подаденото от Т. П. възражение по чл.423,ал1 ГПК против заповед за събиране на парично вземане на заявителя О. АД, издадена по гр.д.№1081/12г. по описа на Царевски районен съд въз основа на документ по чл.417 ГПК №74/01.02.2012г., както и производството по частните жалби на Т. П. по чл.413,ал.1 ГПК и чл.419,ал.1 ГПК, с които е обжалвана заповедта за незабавно изпълнение в частта и за разноските и разпореждането за незабавно изпълнение, всички по ч.гр.д.№1081/2012г. Оставено е без разглеждане искането на Т. П. за спиране на изпълнително дело №20128040401044 по описа на ЧСИ Д. Н.. Върната е като просрочена подадената от Т. П. частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК №74/01.02.2012г., издадена от Царевски районен съд по ч.гр.д.№1081/2012г.
Жалбоподателката счита обжалваното определение за незаконосъобразно.
Ответникът О. АД не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че Т. П. е подала и друго възражение по чл.423,ал.1 ГПК по ч.гр.д.№1081/2012г. на Царевски районен съд, по което е образувано ч.гр.д.№660/2012г. на Бургаския окръжен съд и по което вече е постановено определение. Налице е произнасяне по възражението на длъжника по чл.423,ал.1 ГПК и повторното му разглеждане е недопустимо в.т.ч. и производството по подадените частни жалби по чл.413,ал.1 ГПК и чл.419,ал.1 ГПК. Предвид установената недопустимост на производството по възражението по чл.423,ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението. Частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е просрочена, тъй като е депозирана едва на 01.04.2013г. П. сама не е посочила дата на узнаване на заповедта за изпълнение, но по ч.гр.д.№1081/2012г. се съдържа нейно възражение от 25.09.2012г., в което е заявила, че не дължи сумите по ч.гр.д.№1080/2012г., ч.гр.д.№1081/2012г., ч.гр.д.№ 1082/2012г. и ч.гр.д.№1083/2012г. При това положение е безпредметно обсъждането на възражението и, че не е неин положеният подпис върху поканата за доброволно изпълнение от 04.09.2012г., само първият екземпляр от която е приложила.
Обжалваното определение е законосъобразно. Видно от приложените от самата жалбоподателка определения, с определение № V 1328/21.05.2013г. по ч.гр.д.№660/2013г. на Бургаския окръжен съд е оставено без разглеждане като недопустимо, поради подаване след изтичане на преклузивния срок, подаденото на 25.03.2012г. от Т. П. – длъжник по изп.д.№20128040401044, ЧСИ Д. Н., възражение по чл.423 ГПК против заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1081/2012г. на Царевски районен съд въз основа на документ по чл.417 ГПК /№74/01.02.2012г./ за събиране парично вземане на заявителя О. АД. След като жалбоподателката е депозирала няколко възражения против една и съща заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1081/2012г. и са били образувани няколко дела като по едното е налице произнасяне на състав на окръжния съд, то законосъобразно е прието, че повторно образуваното идентично производство /по възражението и от 01.04.2013г./ следва да бъде прекратено, а частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист е просрочена. За установяване обстоятелството, че възражението по чл.423 ГПК, както и частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист са просрочени, съдът се е позовал на подаденото от жалбоподателката възражение в ЦРС №3020/25.09.2012г., с което тя е заявила, че оспорва вземанията по ч.гр.д.№1081/2012г. Частната жалба от 01.04.2012г. е подадена много след изтичане на срока по чл.407,ал.1 ГПК, поради което правилно е приета за недопустима.
С оглед изложеното настоящата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Подробното изложение, касаещо законосъобразността на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и основателността на претенцията на банката, не могат да се разглеждат в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №V-1415/31.05.2013г. по ч.гр. дело №723/2013г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top