Определение №401 от 29.5.2014 по ч.пр. дело №2656/2656 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 401
София, 29.05.2014 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2656/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Т., срещу определение №57 от 07.01.2014 г. по ч.т. дело №2337/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 50111/15.10.2013 г. по ч. гр. д. № 14873/2013 г. по описа на Варненския районен съд в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 8810/15.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в полза на заявителя [фирма], [населено място], и е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата 100 000 евро, представляваща главница по записа на заповед с дата на издаване – 26.06.2012 г. и падеж – 27.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.10.2013г., до окончателно изплащане на вземането, както и за сумите 3911. 66 лв. и 2410 лв., представляващи направени по делото съдебно – деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното:
В. определение е постановено в заповедно производство. Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. При издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/. При преценка, дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно, следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение- разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/.
Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
На ответника по частната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция, защото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Т., срещу определение №57 от 07.01.2014 г. по ч.т. дело №2337/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 50111/15.10.2013 г. по ч. гр. д. № 14873/2013 г. по описа на Варненския районен съд в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 8810/15.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top