О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1322 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика Я. Н. С., чрез пълномощника му адв. И. Ж., срещу определение № 296 от 04.05.2016г. по в.ч.т. № 209/2016г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 802 от 11.03.2016г. по т.д. № 89/2016г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост предвид липсата на правен интерес от предявения иск спрямо първия ответник и липсата на пасивна легитимация на втората ответница.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че съдът в противоречие с практиката на ВКС – решение № 131 от 16.06.2014г. по гр.д. № 4996/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. е приел, че установяването на качеството на кредитор при П. иск е въпрос по допустимостта на предявения иск. Поддържа, че съдът е решил и следния материалноправен въпрос, по който няма формирана заължителна съдебна практика и поради това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „При възлагане на вземане вместо плащане в хода на принудителното изпълнение губи ли кредиторът качеството си на такъв спрямо първоначалния длъжник и в тази връзка – губи ли правото си да иска отменяване на действия на длъжника, които го увреждат, свързани с намаляване на обезпеченията на възложеното му вместо плащане вземане?“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че активна процесуална легитимация за провеждане на иск по чл.135 ЗЗД притежава лицето, което твърди да е кредитор на ответника, като тази легитимация се извежда от твърденията в исковата молба. Посочил е, че в процесния случай ищецът излага, че след осъщественото възлагане вместо плащане по реда на чл.510 ГПК и успешно провеждане на иска по т.д. № 1034/2012г. на Варненски окръжен съд се легитимира като кредитор на Т. [фирма]. С оглед на така заявената фактология е приел, че ищецът не притежава качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като осъществената принудителна цесия по чл.510 ЗЗД е породила погасителното си действие по отношение на задължението на Б. М. към него и в качеството си на цесионер на вземането той губи активната си процесуална легитимация да води П. иск срещу ответника М.. Счел е, че това обстоятелство само по себе си предпоставя недопустимост на предявения иск. Приел е още, че предвид липсата на правоотношение между ищеца и ответницата Ш. М. следва да бъде споделен и вторият извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по отношение и на тази ответница.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора първи въпрос е релевантен, тъй като разрешаването му е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице постоянна съдебна практика – решение № 131 от 16.06.2014г. по гр.д. № 4996/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 165 от 19.05.2016г. по т.д. № 883/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., в които е прието, че наличието на изискуемата материалноправна предпоставка – ищецът, предявил иск по чл.135 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, като е приел, че качеството кредитор на ищеца по предявения иск по чл.135 ЗЗД е относимо към преценката за наличие на активна процесуалноправна легитимация и рефлектира върху допустимостта на предявения иск. Поради това следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е кредитор с неудовлетворено вземане, а преценката относно основателността на тези твърдения и доколко те обосновават наличие на такова качество у ищеца касае материалноправната му легитимация и е въпрос по основателността на иска. Поради това, като е счел, че предявеният е иск е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Вторият материалноправен въпрос касае преценката дали ищецът има качеството на кредитор на ответниците. Този въпрос касае материалоправната страна на спора и е свързан с основателността на предявения иск, поради което не е предмет на настоящото производство, чийто предмет е допустимостта на иска, и не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като при преценка за наличие на съвместна пасивна процесуална легитимация по чл.135 ЗЗД и неучастие на задължителен другар на ответниците, съдът упражни правомощията си по чл.129 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 296 от 04.05.2016г. по в.ч.т. № 209/2016г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение и потвърденото с него определение № 802 от 11.03.2016г. по т.д. № 89/2016г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: