О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 401
гр. София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№929 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите /Н./ срещу решение №342 от 23.12.2015 г. по в.т.д.№583/2015 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №509 от 23.06.2015 г. по т.д.№2259/2011 г. на ОС Варна, с което е оставена без уважение молбата на Н. за възобновяване на производството по делото, прекратено е производството по несъстоятелност на [фирма], постановено е заличаване на дружеството от Търговския регистър и са прекратени правомощията на синдика.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса: Дали при преценка наличието на достатъчно имущество като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност решаващият съд следва да прецени ликвидността на притежаваното от длъжника имущество или само неговата стойност, предвид закрепеното от законодателя изискване за достатъчност на имуществото по отношение на определените от съда по несъстоятелността разноски за производството по несъстоятелност. Поддържа се наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради решаването на формулирания въпрос в противоречие с разрешението, дадено в решение №1157 от 29.06.202 г. по т.д.№1927/2012 г. на САС и решение №631 от 11.12.2013 г. по в.т.д.№1259/2013 г. на АС Пловдив. В изложението се сочи, че е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на постановеното решение с ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че съгласно нормата на чл.632, ал.2 от ТЗ достатъчност на имуществото на длъжника, като основание за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, се преценява във всеки конкретен случай след съобразяване на конкретните факти и доказателства по делото, а именно – вида и стойността на имуществото, което би могло да бъде осребрено с цел набавяне на средства за развитие на производството и разноските, свързани с осребряването на имуществото. В този смисъл и като е преценил, че сочените от молителя активи /3 бр. недвижими имоти/ са такива, които не могат да се реализират повече от пет години, т.е. същите са с трудна ликвидност, е приел, че това имущество не може да послужи и не е достатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, а тъй като тези разноски не са привнесени от молителя в срока по чл.629б от ТЗ, въпреки изрично дадената възможност, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Формулираният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Освен, че в случая липсват данни относно влизане в сила на цитираните и приложени към изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решения на САС и АС Пловдив, то в същите не се съдържа и отговор на поставения въпрос. В тези решения нито е обсъждан въпросът за ликвидността на активите /посочено, е че при преценката по чл.632, ал.2 от ТЗ се взимат предвид всички активи на длъжника, а не само краткотрайните/, нито е прието, че единствен критерий е стойността на активите /който критерий е посочен като водещ, но не и като единствен/.
В този смисъл и тъй като случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението с разясненията, дадени в ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №342 от 23.12.2015 г. по в.т.д.№583/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.