О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 4.04..2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1099 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 60 от 5.05.2010 г.по гр.дело № 92/2010 г.на Търговишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 12.02.2010 г. по гр.дело № 319/2009г.на Поповския районен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прилага решение по гр.д. № 6038/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и определение по гр.д. № 751/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Н. М. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н. Х. иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 16 325.20 лв., резултат на наложена санкция от ДФ “Земеделие” за наддекларирани земеделски земи за финансиране. Приел е, че жалбоподателя не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да бъде уважен предявеният иск, в случая противоправността на извършеното от ответника деяния. Изложил е съображения, че за да е налице противоправност в поведението на ответника, изразяващо се в подаване на заявление за субсидиране на земи, които не обработва ищецът следва да докаже, с оглед разпределение на доказателствената тежест, че той обработва спорните 404 дка земеделска земя в процесния блок на [населено място]. Приел е, че в случая подлежащият на доказване факт на реалното ползване /обработване/ на процесните земи от ищеца не е установен и е отхвърлил иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за предмета на дело и обема на дължимата защита и съдействие. Според жалбоподателя съдът се произнесъл извън рамките на заявеното в исковата молба, което налага допускане на касационно обжалване с оглед правилното тълкуване на разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
По поставения въпрос не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съдът при произнасяне по съществото на един правен се произнасяне по заявеното искане. В случая съдът се е произнесъл по предмета на спора- по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, т.е. в рамките на заявения с оглед изложените в исковата молба обстоятелства петитум.
Въведените в изложението оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с необсъждане от съда на всички събрани по делото доказателства довели до необоснованост на постановеното решение, не могат за аргументират наличие на основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Те касаят пороци на решението по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът може да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос за вида на документа- контролен лист и неговата обвързваща материална сила, който според жалбоподателя е от значение за резултата по делото и разрешаването му е от значение за точното приложение на закона не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият извод на съда, че предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е неоснователен, е че ищцовото дружество не е доказало по категоричен и безспорен начин реалното ползване /обработване/ на процесната земеделска земя и противоправното поведение на ответника.
Поставеният материалноправен въпрос- при предявен иск по чл.45 ЗЗД следва ли да се установява противоправното поведение на ответника, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона също не обосновава допускане на касационно обжалване. Този въпрос е от значение за изхода на делото, защото искът е отхвърлен, поради това че не е доказано противоправното поведение на ответника. В случая обаче не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, увреденият е този, който следва да докаже противоправното поведение на лицето което го е увредило. В случая съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че чл. 45 ЗЗД презумира само вината, а останалите елементи от фактическия състав, включително и противоправността на извършеното от ответника деяние при непозволеното увреждане следва да се докажат от ищеца, каквото доказване жалбоподателят не е направил. По поставения въпрос не се твърди, че липсва съдебна практика, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 5.05.2010 г.по гр.дело № 92/2010 г.на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: