О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 06.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………………. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 596 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 20774 от 6.ХІІ.2017 г. на Държавата, представлявана от министъра на финансите, която той е подал против решение № 2210 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 30.Х.2017 г., постановено по т. д. № 2995/2017 г., с което тя е била осъдена да заплати на ищцовото „ДБМ-Трейд” ЕООД-гр. Стара Загора /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 40 449 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби, както и сума в размер на 82 468.70 евро, представляваща обезщетение за пропуснати от търговеца ползи за периода 13.ІІІ.2012 г. – 10.ІІ.2015 г. вследствие неизпълнение от страна на този ответник на задължението му за сключване на окончателен договор в установения срок и предаване на имота на купувача в уговореното състояние след проведения търг с явно наддаване на процесното магазинно помещение с площ от 139.02 кв. метра, заедно с 3.170% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което е УПИ І /едно/, от кв. 74 по плана на [населено място], м. „Изгрев-Изток” и има административен адрес на [улица], блок І, в този град.
Оплакванията на Държавата са както за частична недопустимост – досежно присъждане на законна лихва от завеждане на делото върху горепосочените две главници на претенциите за понесени загуби и пропуснати ползи (без обаче такива реално да са били присъждани от първостепенния съд и съответно да е било искано допълване на решението му по реда на чл. 250 ГПК), но също така и за неправилност на атакуваното въззивно решение в останалата му част: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му обезсилване и съответно – касиране, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените от „ДМБ-Трейд” ЕООД в условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска да бъдат отхвърлени: „като неоснователни и недоказани”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата Държавата неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за частичен порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК – досежно присъдената с него законна лихва от завеждане на делото върху главниците на уважените две искови претенции за претърпени загуби и за пропуснати ползи, но също и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните двадесет и пет правни въпроса:
1./ „Допустимо ли е решението на въззивния съд в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, в случай, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по същия иск и страната не е упражнила надлежно процесуалния ред за постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК?”;
2./ „Допустимо ли е съдът да се произнася по непредявен иск, като служебно измени петитума на иска, респ. – като добави още един иск?”;
3./ „Дължал ли е въззивният съд произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение без да са наведени изрични оплаквания във въззивната жалба, в случай, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск?”;
4./ „Допустимо, респ. правилно ли е решението на въззивния съд, с което същият се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение, с което първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск?”;
5./ „От кого (министъра на финансите или министъра на отбраната) следва да се представлява държавата в производството по предявен иск с правно основание по чл. 82 – във вр. чл. 79 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на поето задължение за прехвърляне на недвижим имот – частна държавна собственост, управлението и разпореждането с който е възложено на м-во на отбраната и приходите от продажбата на същия имот постъпват по бюджета на това ведомство: съгласно чл. 59, ал. 7 ППЗДС (изм., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г.)?”;
6./ „От кого (министъра на финансите или министъра на регионалното развитие и благоустройството) следва да се представлява държавата в производството по предявен иск с правно основание по чл. 82-във вр. чл. 79 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на поето задължение за прехвърляне на недвижим имот – частна държавна собственост, управлението и разпореждането с който се извършват под общото ръководство и контрол на м-ра на Р.: съгласно чл. 66 ЗДС (изм., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г.)?”;
7./ „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца?”;
8./ „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснато от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да бъде установен фактът на създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които да са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника?”;
9./ „Размерът и периодът на вредите с оглед на точното изпълнение на твърдяното задължение ли следва да бъдат определяни, както и необходимо ли е за периода, за който се претендират пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за отдаване на имота под наем, да е налице неизпълнение на валидно договорно задължение, което не е прекратено?”;
10./ „При покупко-продажба на недвижим имот продавачът изпаднал ли е в забава по отношение на задължението си да предаде на купувача фактическото владение на имота в случай, че купувачът не е предприел действие да го получи, както и дали задължението по чл. 187 ЗЗД за предаване на продадената вещ има характера на „търсимо” и кога настъпва забавата на продавача?”;
11./ „Кой, продавачът или купувачът, следва да носи риска от погиване (увреждане) на недвижимата вещ за периода от прехвърлянето на собствеността до предаване на фактическото владение, в случай, че купувачът е бил в забава да получи фактическата власт върху имота, вкл. и защото не е отправил покана за получаване на фактическото владение, както и дали продавачът се освобождава от последиците на своята забава за предаване на вещта, ако купувачът изпадне в забава по отношение получаване на фактическата власт върху същата?”;
12./ „Срокът по чл. 58, ал. 1 ППЗДС поставя ли в забава купувача на имот – частна държавна собственост по отношение на задължението му да окаже съдействие на продавача за сключване на договора за покупко-продажба на такъв имот?”;
13./ „Допустими /по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК/ ли са свидетелските показания за установяване съществуването на договор при възражение за антидатираност и спекулативност на същия?”;
14./ „Представлява ли Държавата, като продавач на имота – частна държавна собственост, трето лице /по смисъла на чл. 181 ГПК/ по отношение на страните по предварителен договор за наем на същия имот, сключен от купувача след влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1 ППЗДС, но преди прехвърляне на собствеността върху имота?”;
15./ „Предварителният договор за наем, по силата на който купувачът на имот – частна държавна собственост се задължава да сключи окончателен договор за наем, има ли достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на Държавата, в качеството й на продавач на имота, ако е сключен след издаването на заповедта по чл. 55, ал. 1 ППЗДС, но преди окончателното прехвърляне на правото на собственост върху същия имот?”;
16./ „Допустимо ли е да се установява със свидетелски показания достоверността на датата на частен документ?”
17./ „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо кредитира или игнорира доказателства по делото?”;
18./ „Длъжен ли е второинстанционният съд да обсъди събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?”;
19./ „Преклудирана ли е възможността на страната да прави доказателствено искане по реда на чл. 266 от ГПК, в случай, че съответното доказателствено искане не е направено от ищеца своевременно в рамките на първоинстанционното производство?”;
20./ „Разполага ли нотариусът с компетенции и правомощия да удостоверява по реда на чл. 593 от ГПК техническото състояние на недвижим имот?”;
21./ „Задължен ли е съдът да прецени доказателствената сила на заключението на вещото лице съобразно обосноваността му, както и има ли задължение съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността и обосноваността на експертизата?”;
22./ „Има ли задължение съдът да обсъди и прецени заключението заедно с останалите доказателства по делото?”;
23./ „Законосъобразно ли е приравняването на заповедта на областния управител по чл. 55, ал. 1 ППЗДС, с която, след проведен търг за продажба на имоти частна държавна собственост, е определен купувач, цена и условия на плащането, с предварителен договор по смисъла на (чл. 19, ал. 1 ЗЗД за целите на исковото производство по чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД?”;
24./ „Може ли да се приеме, че твърдените загуби /щети/ са пряка и непосредствена последица от твърдяното неизпълнение на договорно задължение, в случай, че са извършени от трето лице, различно от страните по облигационното отношение и извършването им не произтича (няма логическа връзка) от неизпълнението на задължението?”;
25./ „Може ли да се приеме че твърдените загуби /щети/ са пряка и непосредствена последица от твърдяното неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор, в случай, че след като купувачът е станал собственик, същият е проявил бездействие по отношение на получаването на имота?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ДБМ-Трейд” ЕООД-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на поддържаните от Държавата оплаквания за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 6 777.96 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Д. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да постанови атакуваното решение, с което двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на старозагорското „ДМБ-Трейд” ЕООД срещу държавата са били уважени частично – първия с разлика от 236.30 евро до пълния предявен по делото негов размер от 82 705 евро, а втория до размер на 40 449.33 лева /от претенция в размер на 44 158.95 лв./, вкл. и ведно със законната лихва върху така уважените две главници на претенциите, считано от завеждане на делото (19.ІІІ.2015 г.) и до окончателното им изплащане, САС е приел, че държавата е била в забава по отношение на задължението си да сключи договор за покупко-продажба с ищцовото търговско д-во, спечелило търг с явно наддаване за недвижим имот частна държавна собственост, както и да предаде владението върху процесното магазинно помещение, считано от 27.ІХ.2009 г. и до 11.ІІ.2015 г. /или за период от 5 години, четири месеца и 15 дни/, но също и че претенциите на търговеца са били ограничени само за последните три години от този период, предшестващи датата на завеждане на делото. Според въззивната инстанция, при условията на „пълно доказване” било установено сигурното нереализиране на очакван доход от отдаване на магазина под наем на друг търговец (който щял да го използва като видеоклуб), а и свидетелските показания били допустими за установяване реалната /достоверната/ дата на съставяне на представения по делото предварителен договор за наем от 30.ІХ.2009 г.: понеже такива гласни доказателства нямали за свой предмет установяване на нито едно от обстоятелствата, визирани в чл. 164, ал. 1 ГПК, а и имало задължителна практика на ВКС за възможността със свидетелски показания да се определи кога е съставен частен документ. С аргумента, че разпитаният в производството пред нея свидетел не бил заинтересован, въззивната инстанция е решила да кредитира тези негови показания, вкл. и на база предположението си, че обявените баланс и отчет на третото лице „Дикона” ЕООД.-София „не изключват вероятността при ползване на обекта от наемателя, последният да развие в същия търговска дейност, която да е достатъчна, за да реализира приходи, с които да заплаща уговорения наем” от 17 евро на квадратен метър /или 2363 евро месечно/. Що се отнася до обективно кумулативно съединения осъдителен иск за търпени вреди от неточно изпълнение на държавата, изразяващо се в предаване на процесното магазинно помещение на търговеца в състояние, по-лошо от това, в което то се е намирало при извършване на търга, САС го е уважил частично – до размер 40 449.33 лв., приемайки, че нямало пречка – „предвид нормите на чл. 569, т. 3 ГПК и чл. 593 ГПК” – нотариус да може да удостоверява извършени пред него действия: в случая посещение на адреса на съответния магазин от управителя на ответното по касация търговско д-во, ведно с оглед на помещението и изготвяне на приложените към протокола снимки от неговия интериор. Въззивната инстанция е уважила исковата претенция за пропуснати ползи ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото (19.ІІІ.2015 г.) и до окончателното изплащане на присъдената главница от 82 705 евро /или левовата й равностойност, т.е. точно така, както това е било формулирано в петитумната част на исковата молба с вх. № 36549 по описа на СГС. Същевременно обаче, без да съобрази, че първостепенният съд е уважил втория съединен осъдителен иск на търговеца за вреди частично – до размер на сумата 38 897.83 лв. /от общо предявен петитум за 44 158.95 лв./, но без да е присъждал /поради пропуск!/ законна лихва, считано от завеждане на делото, САС е присъдил такава от този меродавен момент, но не само върху присъденото от него допълнително обезщетение от 1 551.50 лв. – до 40 449.33 лв., а и върху „първоинстанционната главница от 38 897.83 лв.”. Ето защо, поддържаното от държавата настоящ касатор в тази връзка оплакване е, че в тази последна негова част атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо: като постановено по непредявен иск: щом като не е било своевременно поискано допълване на първоинстанционното решение в тази част на петитума на втория иск по реда на чл. 250 ГПК.
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта /респ. за нищожността/ на решението. Само ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да страда от такива пороци /по чл. 281, т. 1 или т. 2 ГПК/, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Видно е от петитумната част на исковата молба на старозагорското „ДБМ-Трейд” ЕООД (с вх. № 36549/19.ІІІ.2015 г. по описа на СГС), че върху двете претендирани срещу държавата главници от 82 705 евро и съответно – 44 158.95 лева, дружеството е искало и присъждане на законната лихва от датата на завеждане на делото „и до окончателното им изплащане”. С първоинстанционното решение на СГС (без номер), ГК, с-в І-13, от 21.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 3719/2015 г., с което втората претенция е била уважена частично до размер на 38 897.83 лв., законна лихва върху тази сума на обезщетението за вреди по чл. 79, ал. 1 ЗЗД не е била присъдена. Същевременно няма данни по делото ищцовото търговско д-во да е поискало допълване – по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК – на първоинстанционното решение с произнасяне и по първоначално заявената претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за вреди. С първата част от атакуваното в настоящето производство по чл. 288 ГПК въззивно решение САС, отменяйки първоинстанционни съдебен акт по съществото на спора „за горницата над сумата 38 897.83 лева до сумата 40 449.33 лв.” /или за 1 551.50 лв./ и уважавайки претенцията за обезщетение за вреди в размер на още 1 551.50 лв., наред с обективно съединената с нея – за пропуснати ползи до размер на сумата от 82 468.70 евро (от претендираните общо 82 705 евро), е присъдил законна лихва не само върху въпросната разлика от 1 551.50 лв. по първата претенция, а „ведно със законните лихви върху главниците, считано от 19.03.2015 г. до окончателното им изплащане”.
Съгласно постановката на по т. 9 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г, прието при действието на отменения процесуален закон, но актуално – в тази му част – и при сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), не се счита увеличение на иска, съгласно чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.) прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване, като не е допустимо да се предявява пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от вещта, „предхождащи предявяването на иска, тъй като ще представлява изменение на иска с въвеждане на нов по предмет петитум”. Доколкото в процесния случай е налице обратната хипотеза: на произнасяне на въззивния съд по съществото на първоначално предявена претенция за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните две главници, но не по-рано от завеждане на делото, не е налице вероятност, в тази му част, атакуваното от Държавата решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт. (отговор на въпросите с пор. №№ 1-3, 5 и 6).
От друга страна, за да уважи в преобладаващите им размери и двете обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции срещу Държавата, представлявана при това именно от министъра на финансите /а не от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от министъра на отбраната или от областния управител на София-град/, апелативната инстанция точно е съобразила, че както към датата на завеждане на делото, така и при приключване на устните състезания във въззивното производство, не е съществувала уредба на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. на областния управител на София-град или министъра на отбраната, закрепена „в специален закон във връзка с особения предмет на спорното право”, която да дерогира представителната власт на министъра на финансите по чл. 31, ал. 1 in fine ГПК: толкова повече, че тези две искови претенции с изцяло облигационен характер, нямат общо нито с вещни искове, нито с искове за граници или с такива за защита на владение /като фактическо състояние/. Уместно в тази връзка е позоваването на САС per argumentum a contrario на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 46/28.ІІІ.2014 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 2048/2013 г., отнасящо се до съществувалата към тази дата нарочна уредба на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за устройството на Ч. крайбрежие, съвършено неприложима и по аналогия към процесния случай, а още по-малко, след като към датата на постановяване на атакуваното въззивно решение, тези правомощия /след съответно изменение в ЗУЧК/ са били вече прехвърлени към министъра на туризма.
По съединените претенции на старозагорския търговец за обезщетяване на вреди и пропуснати ползи въззивната инстанция е приела, че 7-дневният срок по чл. 58, 1 ППЗДС за сключване на договор за продажба със спечелилия търга участник („купувач”) няма характера на преклузивен, самият той „кани вместо купувача”, но с изтичането му не друг, а Държавата, се поставя в забава по отношение на това свое задължение, вкл. и като дължи обезщетение за забавено изпълнение, без за това да е необходимо отправянето на повторна покана. Според състава на САС било проведено „пълно доказване на сигурния очакван доход в имуществото на ищеца, ако ответникът (т.е. Държавата – бел. на ВКС) бе изпълнил в срок – до 27.ІХ.2009 г., задължението си да продаде и предаде на ищеца недвижимия имот”, кредитирайки в тази насока показанията на свидетелка /Зл.К/, управител на търговско дружество, явяващо се страна по представен предварителен договор за наем на процесния магазин, защото те били допустими – по смисъла на чл. 164, ал. 1 ГПК, щом като нямали за предмет установяване на „никое от обстоятелствата”, визирани в този законов текст. При своевременно направено от настоящия касатор защитно възражение за липса на достоверна дата на предварителния договор за наем, сключен между ищцовото дружество и третото лице „Дикона” ООД-София, по същество свеждащо се до „опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ” /т. 6 на чл. 164, ал. 1 ГПК/, въззивната инстанция е преценявала тези свидетелски показания като „последователни и незаинтересовани”, игнорирайки представените по делото отчет и баланс на търговеца кандидат-наемател: „доколкото същите не изключват вероятността при ползване на обекта наемателят да развие в същия търговска дейност, достатъчна, за да реализира приходи, с които да заплаща уговорения наем, близък до пазарния такъв от 15.98 евро на кв. метър”. Вместо в съответствие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 4/11.ІХ.2013 г. на І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 454/2012 г. обаче, както това е било заявено в мотивите към атакувания въззивен акт, този решаващ правен извод на САС се явява в противоречие с финалната постановка на горецитираното решение на състав от ГК на ВКС, допускащо възможността да се установява достоверна дата на частния документ „включително и със свидетелски показания”, но оставяйки преценката им „в прерогатив на съда, който разглежда спора по същество”, т.е. отново за придържане към съдопроизводственото правило на чл. 181, ал. 2 ГПК за вземане „предвид обстоятелствата по делото”: вкл. наличие на изискуемото по ал. 2 на чл. 164 ГПК съгласие на страните по спора в хипотезата по т. 6 от първата алинея на този законов текст. Отделно от тази констатация, съгласно задължителната за съдилищата в Републиката единствена постановка на приложимото към процесния случай по аналогия тълкувателно решение № 3/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012 г., при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, „която сигурност не се предполага”, а „относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти”. Следователно по исковата претенция за обезщетяване на пропуснати ползи е налице основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол: предвид противоречието му с изискването за сигурност за увеличаване имуществото на ищцовото „ДБМ-Трейд” ЕООД, визирано в постановката горецитираното тълкувателно решение.
Съответно в другата част от атакуваното решение по уважения срещу Държавата осъдителен иск на ответника по касация за обезщетяване на вреди, изразяващи се в претърпени загуби /”предаване на имота в по-лошо състояние от това, в което се е намирал при извършване на търга и огледа му от купувача”/, САС е приел не само, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетел, посетил имота за оглед заедно с управителя на ищеца във връзка с търга, но също и в по-късен момент – през м. февруари 2015 г., когато е присъствал и нотариус. Напротив, ”противно на възраженията на ответника, предвид нормата на чл. 569, т. 3 ГПК и чл. 593 ГПК”, въззивната инстанция е счела, че в правомощията на този нотариус е било да удостоверява извършени пред него действия: „в случая посещението на адреса на процесния магазин от управителя на „ДБМ-Трейд” ЕООД и огледа на магазина, както и заснемането в магазина на приложените към протокола снимки”, аргументирайки се, че „в тази част, за удостоверените като извършени пред нотариуса действия от трето лице, протоколът има удостоверителна сила”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено и в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че делото по тази искова претенция на старозагорския търговец срещу Държавната би имало същия изход, ако бяха съпоставяни от въззивния съд само показанията на свидетеля К. с данните, съдържащи се в документация на проведения търг и с тези, по неоспорен от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, т.е. има ли /или не/ удостоверителна сила констатираното от нотариус на място в процесния магазин, е въпрос, ирелевантен за изхода на спора по това дело.
В заключение, все с оглед на горното разграничение, въпросите с поредни номера 4, 13, 16, 17, 18, 19, 21, 22, 23, 24 и 25 ще следва да се квалифицират като такива, отнасящи се изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, тези с номера 1-3, 5 и 6 – като такива, които не са от естество да обосноват вероятната му недопустимост, докато формулираните от Държавата настоящ касатор въпроси с номера 9, 10, 11, 12, 14, 15 и 20 се явяват такива с хипотетичен характер. Единствено релевантни за изхода на делото, както вече бе посочено по-горе, а оттам – и за допустимостта на касационния контрол, са правните въпроси с поредни номера 7 и 8, но само досежно уважената част на осъдителния иск с правно основание по чл. 82 ЗЗД /за пропуснати ползи/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2210 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 30.Х.2017 г., постановено по т. дело № 2995/2017 г. В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ.
У К А З В А на касатора – Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулта Д. Й.. К., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд държавна такса в размер на 3225.90 лв. (три хиляди двеста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2