О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София, 10.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №298 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. С. от гр. С., срещу определението от 11.12.2009г. по ч.гр.д. №11982/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 07.10.2009г. по гр.д. №42304/2009г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба.
Ответникът по частната жалба Н. д. на д. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Й. И. С. на основание чл.130 ГПК в частта, с която е предявен иск за осъждане на ответника Н д. на д. да заплати дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 27.12.2005г.-20.07.2009т.; в частта, в която на основание чл.129, ал.3 ГПК е предявен иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2006, 2007, 2008 и 2009г. и в частта, с която исковата молба е върната по предявения иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ за коректно отразяване в трудовата книжка на ищеца в графа „заплата, надница, тарифна ставка” на действителното трудово възнаграждение.
Частният жалбоподател не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – ТР№1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, в частта по иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са представени съдебни решения, но с тях са разрешени материалноправни въпроси, каквито не са разрешени с обжалваното определение за потвърждаване връщането на исковата молба в тази част поради неотстраняване на нередовността й – непосочване на конкретния размер на претенциите.
В частта по иска за заплащане на дължимите осигурителни вноски жалбоподателят неоснователно се позовава на съдебна практика на ВС за задължението на ищеца да изложи фактическите основания на претенцията си, а съдът да определи приложимия закон. Ищецът е поискал да му бъдат присъдени осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. Исковата молба в тази част е върната като процесуално недопустима, тъй като установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с ДОПК е възложено на органите по приходните функции.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от определението от 11.12.2009г. по ч.гр.д. №11982/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 07.10.2009г. по гр.д. №42304/2009г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: