О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
[населено място],11.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 6816 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. Т., против определение № 504/19.09.2014г. постановено по три частни граждански производства на ВКС, І г.о., а именно: ч.гр.д. №№ 5419, 5420 и 5421 по описа за 2014 г., с което са оставени без разглеждане три частни жалби на Т. Т., както следва: частна жалба вх. № 126987/07.05.2014г. срещу определение от 28.03.2014г. и определение от 29.04.2014г. по гр.д. № 643/2014г. на Варненски окръжен съд; частна жалба вх. № 16117/ 03.06.2014г. срещу определение от 27.05.2014г. по същото дело на Варненски окръжен съд и частна жалба вх. № 23734/19.08.2014г. срещу определение 22.07.2014 г. по посоченото дело.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение. Според него при постановяване на акта съдът е подходил формалистично и не е разбрал, че в крайна сметка той обжалва няколко определения, с които съдът не е уважил негови искания за събиране на доказателства – назначаване на експертизи, даване обяснения по чл. 114 ГПК/отм./, представяне на писмени доказателства, поправяне на грешна дата в договор за строителство. Иска частните му жалби да бъдат разгледани по чл. 213, б.”а” ГПК/отм./
Ответниците по жалбата В. Н. Ф. З. Й. З. и Е. И. Ф. не изразяват становище по основателността й.
Настоящият състав на ВКС, ІI г. о. като разгледа изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
П. състав на Върховния касационен съд, І г.о., е сезиран с три частни жалби, подадени от Т. К. Т. срещу определения на въззивния съд, постановени в хода на разглеждането на въззивно гр.д. № 643/2014г. И трите частни жалби са оставени без разглеждане като насочени срещу определения, които не подлежат на обжалване. Следва да бъдат споделени съображенията на състава за недопустимост на частните жалби. Преди да бъде разгледана всяка от тях поотделно, следва да се отговори на общото оплакване на жалбоподателя, че съставът на І г.о. на ВКС неправилно е разгледал частните жалби по реда на чл. 274, ал.2 ГПК вместо по чл. 213 ГПК/отм./. Оплакването е несъстоятелно. Видно, че исковата молба, по която е образувано производството пред Варненски районен съд, е подадена през 2005г. при действието на ГПК/отм./ и по силата на §2, ал.1 ПЗР на ГПК първоинстанционното и въззивното производство продължават по досегашния ред. За касационните дела, образувани по частни жалби, подадени след влизане в сила на новия ГПК /1.03.2008г./, обаче е приложим новия съдопроизводствен ред – аргумент от §2, ал.11 ПЗР ГПК.
Първият, обжалван пред предходния състав на ВКС, акт е определение № 948 от 28.03.2014 г., с което въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание и по реда на чл. 205 ГПК/отм./ е оставил без уважение искането на въззивника за задължаване на ответниците на основание чл. 114 ГПК/отм./ да се явят лично, за да отговорят на поставени в жалбата пет въпроса. Определението е такова по допускане на доказателства и не прегражда развитието на производството, нито е предвидена в закона възможност за обжалването му. Следва да се посочи, че уредените в закона – чл. 213 ГПК/отм./, съотв. чл. 274, ал.1 ГПК, две хипотези на обжалване на определенията са именно тези: когато те преграждат развитието на делото и когато е предвидено изрично в закона. Ето защо, законосъобразно е прието от предходния състав, че атакувания акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Правилността му ще бъде проверена заедно с решението по съществото на спора, което предстои да бъде постановено. Освен това, видно от делото, че определението от 28.03.2014г. е обжалвано от Т. Т. с частна жалба вх.№ 11224 от 14.04.2014г., която с разпореждане № 3272/16.04.2014г. е върната поради същите съображения – за необжалваемост на акта. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила. Така че, подадената на 07.05.2014г. частна жалба срещу определението от 28.03.2014г. се явява втора по ред и е просрочена, което е още едно основание за оставянето й без разглеждане.
Вторият акт, обжалван с първата частна жалба, е определение от съдебно заседание на 29.04.2014г., с което е отказано допускане на съдебно-графологична експертиза, както и не са уважени други искания на въззивника за събиране на доказателства, включително повторно заявено искане за изслушване на единия от ответниците по реда на чл. 114 ГПК/отм./. Несъмнено е, че това определение също не попада след определенията, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, като съображенията съвпадат с гореизложените.
Втората частна жалба вх.№ 16117/ 03.06.2014г. е срещу определението от съдебно заседание на 27.05.2014г., с което Варненски окръжен съд се е произнесъл по искане на въззивника за поправка в протокола от съдебното заседание на 29.04.2014г., като го е оставил без уважение. Определенията по чл. 126, ал.2, пр.2 и 3 ГПК/отм./, с които съдът разглежда искания на страните за поправки в протокола от съдебното заседание, не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на производството, а и законът не предвижда изрично възможност за обжалването им.
Третата частна жалба вх.№23734/19.08.2014г. е насочена срещу определение от съдебно заседание на 22.07.2014г., с което съдът е отказал за извърши исканите от въззивника поправки в протокола от съдебното заседание на 08.07.2014г. Това определение също не подлежи на обжалване по изложените по-горе съображения.
В обобщение, съставът на ВКС, I г.о., правилно е оставил без разглеждане частните жалби като подадени срещу определения, които не са сред посочената в процесуалния закон категория обжалваеми актове. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на IІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 504 от 19.09.2014 г. постановено по ч.гр.д №№ 5419, 5420 и 5421 всички по описа за 2014г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: