О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 12.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 5300/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 19649 / 07.07.2014 година на Р. Ц. Д. от [населено място] , заявена чрез адв. И. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 811 от 29.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 871 / 2014 год. на ОС- Варна .
С посоченото решение е потвърдено Решение Nо 969 от 28.02.2014 год. по гр.д. Nо 17 302/2014 год. на РС- Варна по отхвърления положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК на следния недвижим имот ПИ с идентификатор 10135.2520.6796, находящ се в [населено място] с.о.“Т.“, м.“Ф. д.“, с площ от 650 кв.м., на основание договор за прехвърляне недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане .
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по въпросите за обвързаността на лица , претендиращи правото на собственост на основание земеделска реституция от констативен нотариален акт по давност, който не е бил предмет на иск за отмяна по чл. 537 ал.2 ГПК, за обвързващата сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо лице , което е придобило имот, с претенции върху същия по реституция, чрез възмездна сделка през 1993 година по договор за издръжка и гледане, но пък прехвърлителя му от своя страна е придобил имота на основание давностно владение, е необходимо произнасянето от ВКС , което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д., чрез адв. С. Л.- АК В. , с който отговор мотивирано се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване – неотносимост на първия въпрос, предвид разясненията на ТР 3/2011 година и приетото решение , че иск за отмяна на конститутивен нотариален акт е недопустим ; мотиви за правилно приложената разпоредба на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, предвид твърденията в исковата молба за периода на осъществено владение / НА 104/69 год. / по време, когато имотът е бил внесен в блок на ТКЗС. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Изведените правни въпроси за обвързаността на лица, претендиращи правото на собственост на основание земеделска реституция от констативен нотариален акт по давност, който не е бил предмет на иск за отмяна по чл. 537 ал.2 ГПК, за обвързващата сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо лице , което е придобило имот, с претенции върху същия по реституция, чрез възмездна сделка през 1993 година по договор за издръжка и гледане, но пък прехвърлителя му от своя страна е придобил имота на основание давностно владение, свързани с конкретното произнасяне по делото, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Въззивната жалба на Р. Д. срещу решението на първата инстанция е ограничена до доводи, че неправилно не е зачетено деривативното придобивно основание, на което претендира правото си на собственост, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , обективиран в НА 11/1993 година/ посочен погрешно и като на 15/1993 г./и на неправилното приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че Р. Д., като приобретател по договора не може да придобие собствеността от лицата – несобственик , тъй като именно по отношение на техните придобити вещни права по давност / НА 104/1969 год. и последвалата съдебна спогодба по гр.д. 974/90 г. на РС-Варна / касаещи спорния земеделски имот, понастоящем ПИ с идентификатор…. 6796 намира приложение разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като изводите на съда относно приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ е в унисон със задължителната съдебна практика на ВКС , касаеща приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и не е налице необходимост от ново уеднаквяване на разрешенията на съдилищата , или разяснения различни от вече дадените по тълкувателен път от ВКС с ТР 10/2012 год. на ОСГК , отчасти т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГК на ВКС.
След като праводателите са без права по отношение на спорната собственост , то и по сделката по НА 11/1993 год. не са транслирани вещни права, формално признати с цитирания нотариален акт. Приложението на разпоредбата на чл. 537 ал.2 ГПК, е ясна , не създава никакви затруднения в практиката на съдилищата , а с оглед на разясненията по ТР 3/2012 год. то и самостоятелно оспорване на придобити вещни права е недопустимо.
По искането за разноски от страна на ответниците по касация : искането е неправено с писмения отговор на касационната жалба и с оглед на правния резултата- недопускане на касационното обжалване , се явява основателно- арг. чл. 78 ал.3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК. Претендирната сума от 500 лв. / петстотин лева/ е доказана по размер с представения Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/20.08.2014 година, поради което и следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 19649 / 07.07.2014 година на Р. Ц. Д. от [населено място] , заявена чрез адв. И. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 811 от 29.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 871 / 2014 год. на ОС- Варна .
ОСЪЖДА Р. Ц. Д. от [населено място] да заплати на ответниците по касация К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д. сумата 500 лв. / петстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: