4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 951/ 2012 год.
Производството е по чл. 288, образувано по касационна жалба на Л. М. С. – Д. – от [населено място] срещу Решение № 1239 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 1346/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено Решение № 1240 от 22.02.2012 г. на СГС, с която искът й по чл. 266 ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] – [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над 6400 лв. до 30 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. В раздел ”Изложение на касационните основания” жалбоподателката сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, като обезщетението не съответства с претърпените и търпими болки, страдания и неудобства следствие увреждането, които подробно описва, и затова е не само крайно занижено, но и несправедливо. Излага, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, съгласно ППлВС №4/1968 г., не е абстрактно понятие, а представя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, в противоречие с което е постановено обжалваното решение, затова е неправилно поради нарушение на закона. Жалбоподателката поддържа, че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до точно прилагане на чл. 52 ЗЗД и до развитие на правото. Сочи, че е най-противоречива съдебната практика по прилагане на чл. 52 ЗЗД – размерът на обезщетенията, са в пъти различни, въпреки че са еднакви търпените неимуществени вреди. По съображения, че ВКС изостава с практиката си по чл. 52 ЗЗД, че ако има практика, тя се базира на стари решения, и след приемане на ГПК, ВКС не допуска обжалване на решения, свързани с чл. 52 ЗЗД, жалбоподателката счита, че практиката на САС относно размера на обезщетенията, значително превишава размера на тези на ВКС. Поддържа, че се нарушава чл. 5 ГПК, като липсва точно прилагане на закона, няма и развитие на правото. В хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК аргументира, че прилагането на чл. 52 ЗЗД следва да е точно, събраните доказателства да се прилагат правилно, за да не се стигне до различни изводи от различните съдилища, което ще доведе и до развитие на правото. Счита че е допуснато от въззивния съд известно отклонение относно детерминирането на критерия за справедливост от конюнктурата в страната и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№ 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК, като икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, съгласно действащите наредби за задължително застраховане през периода 1997 – 2005 г., лимитите на застрахователните суми са увеличавани почти ежегодно и следва при определяне размера на застрахователното обезщетение, като ориентир да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие. Иска решението да се отмени и искът изцяло да се уважи.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Доколкото жалбоподателката е извела релевантния за делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и доколкото може да се приеме, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, искането е неоснователно. По поставения материалноправен въпрос за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД има създадена съдебна практика – решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№177/27. 10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№59/29.04.2011 г. по т.д. №635/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№33/04.04. 2012 г. по т.д.№172/2011г. на ІІ т.о. и др.
В съответствие с тази съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 6400 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото: вида и характера на полученото увреждане, продължителността на болките и страданията, периода на възстановяване, проведеното консервативно лечение, констатираното по време на прегледа от изслушаната експертиза ограничение на анатомично възможното навеждане на дланта надолу. С определеното обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания следствие на увреждането, при съобразяване 1/5 съпричиняване от нея в настъпване на вредоносния резултат, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По засегнатия от жалбоподателката въпрос: обусловен ли е критерият за справедливост от конюнктурата в страната и при определяне размера на застрахователното обезщетение следва ли съдът да съобразява съответните нива на застрахователно покритие и промените в обществено – икономическите условия, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса е създадена съдебна практика – постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№83/06.07.2009 г. по т.д.№795/ 2008г. на ВКС,ІІ т.о., Р.№1/26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ВКС, II т.о., Р.№95/24. 10. 2012 г. по т.д.№916/ 2011 г. на ВКС, I т.о. Тази практика е в смисъл, че за определяне размера на обезщетението е от значение критерия за справедливост, като следва да се отчитат и конкретните икономически условия, като лимитите за отговорност на застрахователя, са обективен белег за икономическите условия, една от техните проявни форми, които лимити следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но които нямат самостоятелно значение, не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението по конкретно застрахователно събитие, а размерът им представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Лимитите могат да бъдат взети предвид като ориентир само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, но определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, а не с оглед лимита на отговорността на застрахователя.
Останалите доводи на жалбоподателя са касационни оплаквания за необоснованост и неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по посочен разрешен правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1239 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 1346/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: