О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София 13.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 35 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л. В. Й. чрез пълномощника адв. А от АК- В. срещу определение № 505 от 18.11.08г.по гр.дело № 1102/08.на Великотърновския окръжен съд ,с което е потвърдено определение от 27.10.08г.,постановено по гр.дело № 479/08г.на Районен съд-Свищов за спиране на делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
В жалбата се сочи,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са две решения – № 876 от 17.03.1978г.по гр.д. № 3739/77г.на ВС и № 42 от 1.04.1960г.на ОСГК на ВС и определение № 65 от 28.06.1984г.по гр.дело № 642/84г.на ІІ г.о. на ВС.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Съдът се е позовал на данните по делото за висящ преюдициален спор.
Касационният съд в настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване-решен от въззивния съд процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд . Представената съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Тя се отнася за характера на иска по чл.86 от СК за изменяване размера на присъдена издръжка,който се различава по основание и петитум от иска за търсене на издръжка. В настоящата хипотеза е предявен иск по чл.86 от ЗЗД ,който се основава на твърденията на ищцата за промяна на обстоятелствата,при които е определена предходната издръжка с решение,което е атакувано по реда на отмяната по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК и производството пред ВКС е висящо. Повдигнатият процесуалноправен въпрос е относно преюдициалността на спора по висящото производство пред ВКС за изхода на настоящото дело,който не е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол,тъй като не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 505 от 18.11.08г.,постановено по гр.дело № 1102/08г.на Великотърновския окръжен съд,с което е потвърдено определение от 27.10.08г.по гр.дело № 479/08г.на Районен съд-Свищов за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.