4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6967 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.В. В., срещу решение от 25.08.2014г., постановено по гр.д.№55/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2013г. по гр.д.№172/2012г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от К. Г. Ц. срещу [фирма] искове с правно основание чл.49 ЗЗД и 86 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Д., със становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. Г. Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение вследствие незаконно уволнение на 15.01.2009г. от длъжността „шофьор съчленен автобус” по трудово правоотношение с ответното дружество, за периода 15.01.2009г.-14.11.2011г. в размер на 39 108,04лв., мораторна лихва върху сумата на това обезщетение в размер на 6869,43лв. и обезщетение за неимуществени вреди от незаконното уволнение в размер на 4000лв., ведно със законната лихва от 15.01.2009г. до изплащане на сумата.
Настоящият състав не намира вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нередовност на исковата молба, в каквато насока са изложени доводите от касатора. Въззивният съд е приел, че изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на деликтно поведение – наличие на умишлено противоправно поведение на служител на ответника или извършено престъпление от такъв служител във връзка с уволнението на ищеца, от което произтичат уточнените по размер имуществени и неимуществени вреди, нито по делото е установено такова умишлено противоправно поведение на служители на ответното дружество, в каквато насока са мотивите в първоинстанционното решение при дадени указания в доклада.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „при наличие на неяснота и конкретика в твърденията на ищеца, следва ли да бъдат дадени указания от съда”, „в случай, че въззивният съд е констатирал, че липсват ясни и конкретни твърдения, следва ли да изпълни задълженията си по чл.129, ал.2 ГПК и укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба”, „следва ли в производство по чл.45 ЗЗД предявен срещу работодател да се установява кое е лицето пряк причинител на вредите, което е било на длъжност при ответника към момента на издаване и връчване на заповедта след като е налице отменена от съда заповед за уволнение, издадена от ответника”, „при доказване на причинените вреди по чл.45 ЗЗД меродавен ли е фактът кое е било длъжностното лице, заемащо дадена служба при ответника при положение, че е налице уволнение именно на основание издадена от длъжностното лице при ответника заповед”. Първите два от поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд – съдът не е констатирал неяснота на обстоятелствената част на исковата молба, която да се нуждае от уточняване. Третият и четвъртият от поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд – съдът не е приел, че за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя на работата следва по делото да бъде установено кой е конкретният работник или служител, причинил вредите, чиято обезвреда се претендира /каквато разрешение би било в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, ако беше дадено такова разрешение от въззивния съд/.
Касаторът поставя въпроси: „при приети писмени доказателства за отменена заповед за уволнение и признато за установено, че уволнението със същата е незаконно, може ли да бъде прието, че не е доказано наличието на противоправно поведение от страна на лице, заемащо длъжност при работодателя” и „необходимо ли е фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства”. Касаторът счита, че по поставените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с доводи, че по тях липса на съдебна практика. Поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, по делото още в решението на първата инстанция е цитирано ППВС №4 от 1975г., а също и постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№5129/2007г. на ВКС, Vг.о., с което е прието, че въпреки специалната норма на чл.225 КТ, работодателят може да отговаря на деликтно основание по чл.49 ЗЗД, но само когато се установи, че представителят на работодателя, подписал заповедта за уволнение е знаел, че липсват визираните в заповедта основания за уволнение, т.е. действал е умишлено.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 945лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.08.2014г., постановено по гр.д.№55/2014г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Г. Ц. да заплати на [фирма] сумата 945лв. – юрисконсултско възнаграждение по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: