2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
гр. София,17.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1140 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Гуд Милс България” ЕООД, [населено място], срещу определение № 382 от 04.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 487/2019г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение, обективирано в решение от 21.06.2018г. по гр.д. № 10073/2015г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството по насрещните искове с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване за нищожна на неустоечна клауза по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 14, том III, рег. № 3705, дело № 336 от 2009г. на нотариус Д. Т., с рег. № 041 на Нотариалната камара.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна по съображения, подробно изложени в частната касационна жалба.
Ответникът по частната жалба не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по насрещния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на неустоечна клауза, въззивният съд е приел, че е налице преклузия на правопораждащите юридически факти досежно валидността на неустоечната клауза, с оглед наличие на вече влязло в сила решение между същите страни по депозиран частичен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, който е уважен и е формирана по него сила на присъдено нещо относно валидността на неустоечната клауза. Изложени са съображения, че със сила на присъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, които индивидуализират спорното право – дали договорът е валиден и породил ли е желаните от страните правни последици. Силата на присъдено нещо по частичния иск преклудира всички правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи възражения, основаващи се на факти, настъпили до постановяване на това решение. Не се преклудират само възраженията, които се основават на новонастъпили правопогасяващи факти, т.е. след първото решение, а такива не са наведени по насрещния иск. Посочено е, че за наличието на положителните процесуални предпоставки, както и за липсата на отрицателни такива, съдът следи служебно не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на решение по съществото на спора. В случая, по-късно проявилата се отрицателна процесуална предпоставка, каквато в случая е забраната за пререшаването на разрешения със сила на присъдено нещо спор- чл. 299, ал.2 ГПК, погасява правото на иск.
В изложението към частната касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил изхода на спора, тъй като е налице произнасяне на въззивната инстанция по него. Независимо от осъществяване на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е проявен наведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, предвид формиране на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос в т.2 от Тълкувателно решение № 3/ 2016 от 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Даденото тълкуване се явява задължително за съдилищата на основание чл.130 ЗСВ, вкл. за съставите на ВКС.
С оглед изложеното, определението не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 382 от 04.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 487/2019г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.