2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 362 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София,18.07. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 362 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 5101 от 11.06.2012 г., подадена от П. К. Г. срещу разпореждане № 854 от 14.05.2012 г. по в.гр.д.№ 331 от 2011 г. на Плевенския окръжен съд за връщане като просрочена на подадената от П. Г. касационна жалба вх.№ 3971 от 09.05.2012 г. срещу решението по горепосоченото въззивно дело.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателката на 01.06.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 08.06.2012 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба на П. Г. с мотив, че същата е просрочена. Видно от приложените по делото съобщение за решението на въззивния съд и касационна жалба, същата действително е подадена след изтичане на посочения в чл.283 от ГПК едномесечен срок за касационно обжалване- съобщението за решението на въззивния съд е било редовно връчено при условията на чл.46, ал.2 от ГПК на сина на П. Г. на 24.12.2011 г., а касационната жалба на Г. е подадена по пощата едва на 07.05.2012 г.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че срокът за касационно обжалване на решението от П. Г. е същият като срокът за касационно обжалване на сина й И. Г. и поради това не е бил изтекъл към 07.05.2012 г. Касационната жалба на И. Г. от 12.04.2012 г. не е просрочена, тъй като по срокът за касационно обжалване на решението от И. Г. е бил прекъснат на основание чл.259, ал.2 от ГПК с подаването на молба вх.№ 671 от 21.01.2012 г. за предоставяне на правна помощ на И. Г. и съгласно чл.259, ал.3 от ГПК е започнал да тече едва от датата на връчване на въззивното решение на назначения му служебен адвокат. Докато срокът за обжалване на въззивното решение от П. Г. не е бил прекъсван, тъй като от нейно име не е била подавана молба за предоставяне на правна помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 854 от 14.05.2012 г. по в.гр.д.№ 331 от 2011 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.