– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402
гр. София 19.09.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 553 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2167/08.01.2018 година, подадена от С. Г. И., срещу определение № 33 182/19.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 12 052/2016 година.
С обжалваното съставът на Софийския градски съд е оставил без уважение направеното от С. Г. И., с молба вх. № 109 772/21.08.2017 година, искане за изменение на решение № 5655/31.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 12 052/2016 година в частта му за разноските, като присъдените в полза на Г. Н. З. разноски бъдат намалени от 3500.00 лева на 1610.00 лева.
В подадената от С. Г. И. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от него молба вх. № 109 772/21.08.2017 година за изменение на решение № 5655/31.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 12 052/2016 година в частта му за разноските да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба Г. Н. З. е подал отговор на същата с вх. № 13 608/31.01.2018 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
С. Г. И., е бил уведомен за обжалваното определение на 12.01.2018 година, като частната му жалба е с вх. № 2167/08.01.2018 година, Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави искането на С. Г. И., за изменение на решение № 5655/31.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 12 052/2016 година в частта му за разноските съставът на Софийски градски съд е приел, че заплатеното от Г. Н. З. адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като направеното в тази насока възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от С. Г. И., било неоснователно. Присъденият размер на адвокатското възнаграждение не бил завишен с оглед на фактическата и правна сложност на делото, а бил съобразен с нея. От данните по делото било видно, че Г. Н. З. бил ангажирал адвокатска защита за процесуално представителство в производството, а не само за изготвянето на отговор на въззивната жалба. С оглед на това приложима за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение била разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.072004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо който размер заплатеното от З. адвокатско възнаграждение не било прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. От друга страна по делото било доказано, че Г. Н. З. действително е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение от 3500.00 лева.
Във връзка с горното минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.072004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на цената на предявените в производството искове е 1610.00 лева, което е в по-нисък размер от уговорената и заплатена от З. сума от 3500.00 лева. Същевременно обаче разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не задължава съда, в случаите, когато счете, че адвокатското възнаграждение е прекомерно да го намали до минимума Наредба № 1/09.072004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното по реда на Наредбата минимално адвокатско възнаграждение е минимумът, до който може да се извърши намаляването по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но съдът има възможност да присъди и по-висок от този размер, който счита, че е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Освен това отговорността на страната за разноски не се поставя в зависимост от имущественото и здравословното й състояние, като тя не може да бъде освободена от това си задължение на това основание, както е при задължението за внасяне на държавни такси и разноски.
Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия. Последните като правно съдържание са различни от правната и фактическата сложност на делото. Поради това само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска или че са извършени само определен брой процесуални действия не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило без спора да бъде разрешен по същество или че не са извършени всички предвидени в закона или планирани процесуални действия на съда и страните. Съгласно указанията дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални действия. В случая по делото са били предявени три обективно съединени иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, всеки, от които има различен предмет на доказване, с изключение на това дали при упражняването на процесуалните си права Г. Н. З. е действал при условията на злоупотреба с право Следвало е да бъде изследвано процесуалното поведение на страните в настоящето производство във всяко едно от производството, от които С. Г. И., твърди, че е претърпял вреди и да се извърши преценка дали то представлява злоупотреба с процесуални права или не. Отделно от това е трябвало да се преценява и това дали И. е претърпял вреди или не. С оглед на това така уговореното от Г. Н. З. и заплатено на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 3500.00 лева не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на това обжалваното определение на Софийски градски съд трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 182/19.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 12 052/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.