О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 02.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3757/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ф. В. срещу определение № 160 от 02.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1550/2017 г., по описа на ВКС, III г.о., с което не е допусната до разглеждане подадената
от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № II -78-64/01.04.2014 г., постановено по гр. д. № 39650/2013г. на Софийския районен съд, 78 – ми състав в частта, с която предявеният от В. Ф. В. против [фирма] иск с правно основание чл. 262 КТ за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд е отхвърлен над сумата от 115, 63 лв. до пълните предявени размери от 542, 16 лв. и 723,40 лв., а искът по чл. 140, ал.3 КТ е отхвърлен за пълния предявен размер от 657 лв.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Изложени са и доводи по същество на молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 1550/2017 г., по описа на ВКС, III ГО, е образувано по подадена на 21.03.2017г. от В. Ф. В. молба за отмяна на влязло в сила решение № II – 78-64/01.04.2014 г., постановено по гр. д. № 39650/2013г. на Софийски районен съд.
С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел на първо място, че изложените от молителя фактически твърдения не могат да се подведат под хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, нито попадат сред останалите основания за отмяна, предвидени в разпоредбата, тъй като не се сочи непълнотата на доказателствения материал да се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а молителят изтъква като причина за това допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на доказателствено искане за събирането му. Прието е, че съдържащите се в молбата за отмяна доводи по същество представляват оплаквания за неправилност на оспорваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда – неуважаване на доказателствени искания и нарушения при допускането на съдебно-счетоводната експертиза по делото, необоснованост и нарушение на материалния закон. От друга страна съставът на ВКС е счел, че молбата за отмяна е подадена след преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка е приел, че сочените доказателства под № 1, № 2, № 3 и № 5 са били представени в друго съдебно производство между страните в съдебно заседание на 19.10.2015г., на което молителят е присъствал видно от представения протокол от съдебното заседание и възражение от 25.11.2016г., с което същият е възразил, че не получил пълен комплект копия, но едва на 25.11.2016г. подал молба за копия от документите. Обосновано е, че представените доказателства под № № 6,7,8 и 9 установяват момента на узнаване на документи с №№1,2,3 и 5, а не са такива от съществено значение по делото. Констатирано е, че съгласно твърденията на молителя по повод документ № 4 – писмо от 03.09.2013г., същият е подал заявление с вх. № 05329/25.03.2015г. до Столична инспекция по труда и към таза дата – 25.03.2016г. соченият документ му бил известен. Съобразено е, че решение № 2871/26.04.2016г. по адм. д. № 4428/2015г. на АССГ, посочено като документ № 10, след като е обжалвано на 31.03.2016г. пред ВАС, то към тази дата молителят е знаел и е могъл да се снабди с него. Относно документи с №№ 11 и 12 – справки от НАП, е прието, че след като са издадени на ищеца на 06.03.2014г. и на 02.07.2015г., то и спрямо тях е изтекъл тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна.
Атакуваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК предвижда преклузивен тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение тогава, когато същата се основава на ново писмено доказателство. Този срок тече от деня, в който страната е могла да се снабди с това доказателство. Безспорно е, че със сочените писмени доказателства страната е могла да се снабди както следва: с доказателства № 1, 2, 3 и 5 на 19.10.2015г., а в най-благоприятния за нея случай – на 25.11.2016г., с доказателство № 4 – на 25.03.2016г., доказателство № 10 – на 31.03.2016г., с доказателства № 11 и 12 – на 06.03.2014г. и на 02.07.2015г. като тези дати следва да се приемат за началото на срока за подаване на молба за отмяна. Същата е подадена на 21.03.2017г. след изтичане на тримесечните срокове по отношение на всяко от сочените доказателства. Изложеното е достатъчно за обосноваване на категоричен извод за недопустимост на молбата за отмяна.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е просрочена, не е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на Трето гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160 от 02.06.2017г., постановено по гр. д. № 1550/2017 г., по описа на ВКС, III г.о
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: