6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 21,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 703 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2751 от 7.ІV.2011 г. на Л. П. К. от С., подадена против решение № 324 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 221/2010 г. , с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 29 на СГС, ТК, с-в VІ-10, от 7.І.2010 г. по т. д. № 838/2005 г.: за осъждането, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от същия закон, на настоящата касаторка, заедно с лицата М. и П. Г. У., живущи във Ф.Р. Г., да заплатят на А. общо сумата 75 000 лева, представляваща дължима неустойка за неизпълнението на задълженията им по чл. 2.1 от договор за приватизационна продажба, сключен на 28.І.1998 г., с предмет извършването на инвестиции за отчетната 2002 г. в размер на 150 000 германски марки, както и да заплатят на същата сума в размер общо на 194 733 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията им по чл. 2.3 от същия приватизационен договор с предмет осигуряването на 42 работни места за отчетната 2002 г., ведно със законната лихва върху горепосочените две главници, считано от 24.VІ.2005 г. и до окончателното им изплащане, а също и мораторни лихви върху главниците в размер на 6 276.46 лв. и съответно на 16 296.45 лв., начислени за периода от 17.Х.2004 г. и до завеждане на делото /23.VІ.2005 г./, ведно с 6 546.12 лв. разноски и с 11 692.24 лв. – държавна такса.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителните искове на А. да се отхвърлят изцяло – като неоснователни и недоказани, като на касаторката бъдат присъдени всички направени от нея разноски по водене на делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Л. П. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в ТР № 1 от 19.V.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/04 г.) по материално- и процесуалноправни въпроси, които били решавани противоречиво от съдилищата в Р. (две решения и едно определение на отделни състави от ТК на ВКС, респ. на бившето V-то г.о. на ВС – до 1996 г.) и същите правни въпроси имали значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: 1/ За извинителните причини по смисъла на чл. 81 ЗЗД, които не могат да се вменят във вина на длъжник по приватизационен договор и затова заличават последиците от неизпълнението му; 2/ Дали при наличие на предпоставки за освобождаване на купувач по приватизационна продажба от отговорност може да се изключи възможността спрямо него да се претендира неустойка „в пълен или частичен размер”; 3/ За възможността в хипотезата на чл. 81 ЗЗД съдът „да избира” дали да намалява отговорността на длъжника или да не я намалява или е длъжен да освободи същия изцяло от отговорност; 4/ Дали при няколко ответници решаващият съд следва да отчете неизпълнението на всеки един от тях и съществува ли солидарна отговорност помежду им и при какви условия.
Ответната по касация А.-С., така както и живущите във Ф.Р. Г. и необжалвали въззивното решение процесуални другари на касаторката – М. и П. Г. У., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на К..
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Л. П. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
В процесния случай, за да осъди Л. П. К., заедно с ответниците М. и П. Г. У., да заплатят общо на А. неустойки и лихви за неизпълнение на задълженията им по инвестиционната програма и по програмата за осигуряване на трудова заетост през отчетната 2002 г., поети от тримата по силата на чл.чл. 2.1 и 2.3 от сключената на 28.І.1998 г. с тогавашния министър на земеделието, горите и аграрната реформа приватизационна продажба на 33% от капитала на [фирма]-С., съставът на Софийския апелативен съд е приел, че тези купувачи са се оказали неизправни по отношение горепосочените две поети от тях задължения, както и че отговорността им за неустойки и лихви в размерите по решението следва да бъде ангажирана, щом като не съществува причина, която да е направила обективно невъзможно изпълнението на тези им задължения.
Първите три релевирани в изложението на касаторката към жалбата й правни въпроси се отнасят до т. нар. обективна невъзможност за изпълнение на поети по двустранен договор задължения, но не са били включени в предмета на спора по делото, по съществото на който се е произнесъл съставът на САС. Въззивният съд нито е имал задължението, нито се е произнесъл с атакуваното решение по въпрос какви би следвало да са извинителните причини въобще по смисъла на чл. 81 ЗЗД, които след като не може да се вменят във вина на даден длъжник, да се окажат от естество да заличат последиците от констатирано негово неизпълнение на поети с договор задължения. Вместо за евентуална проява на непреодолима сила или за настъпване на случайно събитие, произнасянето на САС в конкретната хипотеза е било единствено по защитното възражение на купувачите по приватизационната продажба, че констатирани след извършения техен въвод във владение липси на части от дълготрайни материални активи не се намират в причинна връзка с неизпълнението на задължението им за влагане на инвестиции, както и с това за осигуряване на определена трудова заетост за съответния отчетен период. Съответно отговорите на въпроси с пор. №№ 2 и 3 по изложението на касаторката не са предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение, а се намират в текста на чл. 89 ЗЗД, т.е. имат изцяло хипотетичен характер. С такова естество е и последният релевиран в изложението на касаторката К. материалноправен въпрос: за вида на отговорността й, ангажирана наред с тази на останалите двама купувачи по процесната приватизационна продажба. Нито А.-ищец е претендирала за солидарно осъждане на тримата купувачи в исковата си молба, нито решаващият съд е постановил, че заплащането на присъдените от него суми за неустойки и лихви се дължи солидарно от същите трима ответници по исковете с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон. С оглед това не може да се обсъжда наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, след като липсва идентитет между правните въпроси, които са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение, от една страна и цитираните и приложени от касаторката две решения на състави на ВКС /и на ВС-до 1996 г./ – от друга. Процесният отчетен период, свеждащ се до последната от петте календарни години, през които е следвало да се изпълняват задължения, поети от купувачите по програмата за осигуряване на трудова заетост, не означава, че претенцията на А. за неустойка е била за частично неизпълнение на въпросната програма. След като по делото е било установено по несъмнен начин, че неизпълнението на тримата купувачи и по двете програми /за инвестиции и за осигуряване на работни места/ не се дължи на обстоятелства, за които кредиторът-продавач по сделката от 28.І.1998 г. да е отговорен, правно несъстоятелно е питането за произтичащата от текста на чл. 83, ал. 1 ЗЗД дискреция на съда по отношение намаляването на дължимо обезщетение за неизпълнение или за пълното освобождаване на същите длъжници от отговорност.
В заключение, съвършено неотносимо към твърдението на касаторката К. за постановяване на атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, е отнасящото се единствено до основанията за обезсилване на възлагателни решения по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК /отм./, постановени във втората фаза на особеното исковото пр-во за съдебна делба, ТР № 1 от 19.V.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. – вкл. и в частта му досежно „недопустимостта” да се приемат извинителни причини за неспазване изискванията на отменения процесуален закон по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 221/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 703 по описа за 2011 г.