4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
гр.София 23.05.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4547 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Ж., срещу въззивно решение от 18.07.2018г., постановено по в.гр.д.№4010/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.12.2017г. по гр.д.№ 51472/2017г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Й. С. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Й. С. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Й. С. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със за заповед № 103/29.06.2017 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ; възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „монтьор топлофикационни съоръжения“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС – решение № 195/17.09.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; както и решение № 666 от 09.04.2006 г. по гр. д. № 2473/2003 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, че при преценка законността на уволнението, решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл.329, ал.1, т.9 КТ, т.к. за да може работодателят законно да упражни правото си на уволнение, следва да изчака влизането на решението на ТЕЛК в сила. Изложени са съображенията на съда, че в разглеждания случай с исковата молба ищецът е релевирал довод, че към момента на уволнението решението на ТЕЛК не е влязло в сила. Констатирано е, че представените по делото преписи от ЕР на ТЕЛК не удостоверяват обстоятелството дали и съответно кога е влязло в тила същото; удостоверено е единствено обстоятелството, че препис от решението е получен на 16.06.2017 г. Посочено е, че в хода на производството пред първата и въззивната инстанция ответникът не е ангажирал доказателства относно момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. Съдът е приел, че въз основа на направеното отбелязване за връчване на препис от същото на освидетелстваното лице не може да се направи обоснован извод в тази насока, тъй като ЕР на ТЕЛК могат да се обжалват в 14 – дневен срок от заинтересованите лица и организации /освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК/, предвид нормата на чл.112, ал.9 вр. с ал.2 от Закона за здравето.
Освен тези решителни мотиви за незаконосъобразност на уволнението, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви. Посочил е, че независимо от изложеното, дори да се приеме, че към момента на уволнението на ищеца ЕР на ТЕЛК е влязло в сила като необжалвано, е отбелязано, че с посоченото експертно решение е прието, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „монтьор“ и да продължи да работи, при спазване на противопоказанията за значително нервно психическо напрежение и физическо натоварване, както и нощен труд. Изложени са съображения, че тази преценка се извършва от компетентните медицински органи, които постановяват решението на ТЕЛК и НЕЛК, като техните актове имат задължителен характер, когато са влезли в сила. По тези съображения е прието, че медицинският въпрос дали заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за неговото здраве или не, не може да се изследва нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудов спор за законност на уволнението. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидента проверка за правилност от гражданския съд. По тези съображения е прието, че не е налице невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайна неработоспособност.
Касаторът поставя в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване следните въпроси: 1“как следва работодателят да упражни законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание, когато е изправен пред обективна невъзможност“; 2“длъжен ли е работодателят да поиска допълване на експертното решение на ТЕЛК, в случаите, когато противопоказанията на здравния орган са напълно свързани с длъжността, която работникът или служителят заема и същият не може да продължи да я изпълнява“.
Поставените от касатора въпроси не са относими към решителните мотиви на въззивното решение за незаконосъобразност на уволнението на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ, а именно, че работодателят, чието е задължението да установи, че е приложил основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ въз основа на влязло в сила решение на ТЕЛК, не е установил това, поради което при постановяване на съдебното решение е приложена последицата от недоказаването на факта – доказателствената тежест. Поради това, че не са относими към решителните мотиви на въззивното решение, а към допълнителни мотиви за незаконосъобразност на уволнението, поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Решителните мотиви на съдебното решение са съобразени с практиката на ВКС, че за да е законосъобразно уволнението на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ решението на ТЕЛК следва да е влязло в сила. Поставените от касатора въпроси предпоставят да е налице влязло в сила решение на ТЕЛК, каквото по делото е прието, че не е установено, поради което поставените въпроси, които се отнасят до съдържанието на решението на ТЕЛК, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2018г., постановено по в.гр.д.№4010/2018г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: