О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 23.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 75/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3842 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 15877/2016 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено решение № 10913 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 19400/2013 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която И. Д. П. е осъдена да заплати на С. Г. С. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5 836, 67 лв., представляваща обезщетение за ползване на допуснатия до делба апартамент № 60 в [населено място],[жк], в жилищна сграда блок 427, вх. „Б“, ет. 6, със застроена площ от 48.21 кв. м., състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения, ведно с припадащите се 2.445 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху терена за периода от 19.10.2010 г. до 19.10.2015 г. със законна лихва от 19.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 497.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.10.2012 г. до 19.10.2015 г.
Постъпила е касационна жалба, подадена от адв. В. Т. Т. в качеството му на процесуален представител на И. Д. П., срещу решение № 3842 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 15877/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Съдържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и иска отмяна на постановеното въззивно решение. В касационната жалба се твърди, че страната е недоволна и от първоинстанционното решение в частта, с която е определена дължимата от нея стойност за уравнение на дяловете, но в тази част производството пред въззивния съд е висящо.
От книжата по делото се установява, че по реда на чл. 250 ГПК е постановено решение № 6237 от 07.09.2017 г. по въззивно гр. д. № 15877/2016 г., с което е потвърдено решение № 10913 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 19400/2013 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която стойността на делът на С. Г. С. е определена на 29 000 лв. и И. Д. П. е осъдена да му я заплати за уравняване на дяла му, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за възлагане на гореописания апартамент.
Няма данни срещу допълнителното решение да е подадена касационна жалба, а подадената на 21.07.2017 г. предхожда по време произнасяне на въззивния съд по реда на чл. 250 ГПК, поради което поставеният въпрос относно размера на сумата, дължима за уравнение на делът на съсобственика С. С. не е предмет на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два въпроса, по отношение на първия се твърди да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на втория да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. Д., пълномощник на ответната страна по касация – С. Г. С.. Поддържа се, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основания за допускане на касационна проверка. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 21.07.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение, което с оглед цената на предявения иск подлежи на касационна проверка, от легитимирана страна с интерес да го обжалва.
Въззивният съд се е произнесъл в производство във втората фаза на съдебна делба на съсобствен между бивши съпрузи апартамент в [населено място]. Посочил е, че предмет на въззивно обжалване е решението по претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от С. Г. С. против И. Д. П. за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения апартамент в размер на 1/3 от следващия се наем за период от 19.10.2010 г. до 19.10.2015 г.. Приел е за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Като спорни въззивният съд е очертал въпросите относно необходимостта да се връчва покана за заплащане на обезщетение, когато ползването на жилището е разпределено по силата на бракоразводно съдебно решение, както и относно размера на дължимата сума. В случая не се спори, че С. не е изпращал покана до П. за заплащане на обезщетение, както и че през процесния период от 19.10.2010 г. до 19.10.2015 г. бившата съпруга е живяла в апартамента заедно с родено от брака между страните непълнолетното дете, като ползването на семейното жилище й е било предоставено със решението за прекратяване на брака. Софийски градски съд е приел, че в хипотезата, когато разпределението на ползването е извършено по силата на съдебно решение по чл. 107 СК/отм./, страните са длъжни да се съобразят с него, поради което ползващият съсобственик не може да избегне плащането на обезщетение като предостави възможност на лишения да ползва вещта. Взаимоотношенията между бившите съпрузи имат наемен характер, поради което не е необходимо изпращането на покана. Ето защо съпругът, комуто е разпределено ползването, дължи обезщетение на неползващия от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което това правомощие е отнето от другия съпруг съсобственик. Дължи се и лихва за забава съобразно правилото на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е кредитирал с доверие заключението на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена при вземане предвид всички характеристики на конкретния имот, които имат значение за ценообразуването в наемните отношения.
Като основание за допускане на касационна проверка са формулирани два въпроса, засягащи предпоставките за основателност на претенцията по сметки. Първият въпрос е общ и акцентира върху необходимостта от изпращането на писмено поискване в случай, че съсобствена вещ се ползва само от един от съсобствениците, за да се упражни правото на обезщетение от неползващият, а вторият е конкретизиран с оглед настоящия спор и е за това дали в случай на предоставяне на ползването на семейно жилище след развод въз основа на бракоразводно решение важат общите правила по чл. 31, ал. 2 ЗС. Настоящият състав намира, че въпросът, който е обусловил решаващата воля на въззивния съд и е годен да послужи като общо основание за допускане на касационна проверка, е вторият. По отношение на него обаче не се реализира претендираната специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото е налице трайна и последователна практика на ВКС, а жалбоподателката не е изложила никакви конкретни съображения какво налага промяната й. Съгласно решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение № 528 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 158 от 2010 г. на ВКС II г. о.; решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641/2011 г. на ВКС, III г. о. и други, постановени при действието на чл.107 от СК от 1985 г.–отм. се приема, че oбезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот придобит в режим на СИО, прекратена поради развод, от съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище. Във фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС в този случай не се включва отправянето на покана. Това е така защото с предоставяне на жилището за ползване изцяло от другия съпруга, се ограничават правата на неползващия, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От влизане в сила на съдебното решение, с което семейното жилище е представено за ползване от единия съпруг, който упражнява и родителските права, за другия съпруг възниква задължението за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имота.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата от 500.00 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, платени в брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 30.12.2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3842 от 30.05.2017 г. по въззивно гр. д. № 15877/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Д. П. с адрес за призоваване [населено място], ул. „Проф- Н. М.” № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 чрез адв. В. Т. да заплати на С. Г. С. сумата от 500.00 лв., представлявща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: