О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 937 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Ц. Т. и М. Ц. Т., чрез пълномощника им адв. Д. А., срещу решение № 5805 от 4. 09. 2018 г. по в. гр. д. № 13756/2016 г. на Софийски градски съд, III В въззивен състав в частта потвърждаваща решение от 18. 05. 2016 г. по гр. д. № 56262/2014 г. на СРС, II ГО, 66 с-в в частта, с която квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот – апартамент № …., находящ се на ….. етаж, във вх. …., в сграда на Ж. „Т.“, находяща се на [улица], [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ 82, 75 кв.м., ведно със зимнично помещение № ….. с площ 6, 40 кв.м. и с 1, 823 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, са определени с размери 16/24 ид.ч. за Х. С. Х. и Н. Д. Х. при условията на СИО, 6/24 за Х. С. Х., придобити по наследство и завет, по 1/24 ид.ч. за М. Ц. Т. и И. Ц. Т., придобити по наследство. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост, постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че квотите в съсобствеността са с размери 1/2 ид.ч. за съпрузите Х. и Н. Х. и по 1/4 ид.ч. за М. и И. Т.. Иска се допускане до касационно обжалване на решението за проверка на валидност и допустимост, както и на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Подадена е касационна жалба и от Х. С. Х. и Н. Д. Х. срещу въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която е допусната съдебна делба на процесния апартамент. Твърди се, че притежаваната от С. И. и М. И., при условията на СИО, общо 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента е придобита от Х. и Н. Х. по давност, чрез упражнявано непрекъснато владение от 1976 г., като фактическата власт и владението е установено със съгласието на С. и М. И., които искали апартаментът да остане за сина им Х. Х.. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, както и че решението противоречи на материалния закон. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Съставът на градския съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да потвърди първоинстанционния съдебен акт, е приел, че страните са съсобственици на процесния апартамент. Х. и Н. Х. са придобили, при условията на СИО, общо 2/3 (16/24) ид.ч., на основание участие на Х. Х. като член-кооператор в Ж., съвместно с М. И., за придобиване в съсобственост на процесния апартамент, учредено в полза на Ж. право на строеж, построяване на жилищната сграда, разпределяне на обекта от общото събрание на Х. Х. и М. И. и снабдяване с конститутивен нотариален акт за собственост. Х. Х. притежава в лична собственост 1/6 (4/24) ид.ч. на основание оставено саморъчно завещание – завет от майка му М. И., починала 1991 г., а завещателката е придобила завещаната 1/6 идеална част на следните основания: прекратена със смъртта на С. И., настъпила 1983 г., съпружеската имуществена общност върху 1/3 ид.ч. от процесния апартамент, придобита от С. и М. И. на основание участие на М. Х. като член-кооператор в Ж., реализиране на отстъпеното в полза на Ж. право на строеж, построяване на жилищната сграда, разпределяне на обекта в съсобственост с Х. Х. и снабдяване с конститутивен нотариален акт. Х. Х. притежава в лична собственост и 1/12 (2/24) ид.ч., придобита по наследство от баща му С. Х., починал 1983 г. И. и М. Ц. Т. притежават по 1/24 ид.ч. всеки от тях по наследство от майка си В. С. Т., която е придобила 1/12 идеална част по наследство от баща си С. Х..
За неоснователно е прието възражението по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за нищожност на саморъчното завещание, оставено от М. И. в полза на С. Х., тъй като е установено от заключението на съдебно-графическата експертиза, че същото е написано и подписано от завещателката. Прието е за погасено по давност възражението на М. и И. Т. по чл. 30 ЗН, за накърнена с направеното завещателно разпореждане запазена част от наследството на М. И., тъй като давностният срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от обявяване на завещанието на 7. 07. 2009 г. и към 20. 11. 2014 г. (подаване на молбата, с която се прави възражение за запазена част) е бил изтекъл.
За неоснователно е прието възражението на Х. и Н. Х. за придобиване по давност на притежаваната от В. С. Т., по наследвство от баща й С. Х. И., 1/12 идеална част от процесния апартамент, наследена след смъртта й през 1996 г. от ищците М. и И. Ц. Т. – всеки по 1/24 ид.ч. Прието е за недоказано до смъртта на С. И. през 1983 г. живеещите в апартамента съсобственици Х. и Н. Х. да са демонстрирали по отношение на съсобствениците М. и С. И. намерение за своене на тяхната 1/3 ид.ч., а след смъртта на С. И. да са обърнали държането на наследената от В. Т. 1/12 ид.ч., придобита след смъртта й от децата й М. и И. Т., във владение. Прието е, че доказателствената сила на констативен нотариален акт № 7/2010 г. е приета за оборена в частта, с която Х. и Н. Х. са признати за собственици по давност на 1/12 ид.ч. от правото на собственост.
Тези изводи се основават на следните факти, приети за установени от въззивната инстанция:
Х. и Н. А. са сключили граждански брак на 18. 04. 1971 г., а С. и М. И. – преди 1957 г. С. Х. И. починал на 30. 09. 1983 г. и оставил за законни наследници съпругата си М. А. И. и децата си Х. С. Х. и В. С. Т.. М. И. починала 1991 г. и оставила за наследници сина си Х. Х. и дъщеря си В. Т. – поч. 1996 г. и оставила за наследници децата си М. Ц. Т. и И. Ц. Т..
С н.а. № …../30. 12. ….. г., поправен с н.а. № …../9. 12. ….. г., за собственост върху жилище /апартамент/ построено върху държавно място от Ж. „Т.“, Х. Х. е признат за собственик на 2/3 ид.ч., а М. И. – за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния апартамент. При съставяне на акта са представени следните писмени документи: решение № 16, ст. 11/27. 08. 1969 г.на Н. съвет за отстъпено право на строеж върху държавно място на Ж. „Т.“, окончателен разпределителен протокол на ОС на Ж. „Т.“ от 17. 07. 1976 г., удостоверение от 21. 09. 1976 г. за влизане в сила на окончателния разпределителен протокол, удостоверение № 57/66 от 30. 01. 1969 г. за вписване на Ж. „Т.“ в регистъра при СРС, списък на член-кооператорите към 23. 07. 1976 г., писмо на ГДИС за платено право на строеж, писмо № 5710/29. 09. 1976 г. на Д. „С.“, удостоверяващо, че Ж. „Т.“ не дължи суми на строителя за СМР, протокол /акт 16/ за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда на Ж. „Т.“, удостоверение от 21. 09. 1976 г. на Ж. „Т.“ за дадено съгласие за снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, писмо на Д. № 11026/28. 12. 1976 г. за вписване на ипотека и даване съгласие за снабдяване с нотариалния акт.
По делото е представен типов устав на Ж. „Т.“, удостоверение за вписване на Ж. „Т.“ в регистъра на СРС с определение от 1966 г., протокол от 1. 03. 1968 г. за приемане на С. Х. И. като член-кооператор, протокол от ОС на Ж. „Т.“ от 25. 01. 1975 г., с което е взето решение за уважаване на молбата на С. Х. И. „да се прехвърли собствеността на същия апартамент на съпругата му М. А. И. – 1/3 идеална част, а останалата част 2/3 – на сина му Х. С. Х. от С.“ (протоколът от 25. 01. 1975 г. не е приет като писмено доказателства, тъй като съдът е преценил за преклудирано по смисъла на чл. 266 ГПК на доказателственото искане), писмо№ 40-39/11026 от 11. 10. 1977 г. от Д. до I Нотариус при Софийски народен съд, с което се дава съгласие М. А. И. и Х. С. Х. да бъдат снабдени с нотариален акт за собственост на апартамент в сграда на Ж. „Т.“, придобит със заем от Д., при права 2/3 ид.ч. за Х. Х. и 1/3 ид.ч. за М. И., извлечение от окончателен разпределителен протокол от 27. 06.1976 г., в частта му по точка 47, касаеща различен обект и различно лице. Представени са и подадени от М. И. и Х. Х. молби за издаване на нотариален акт за процесния апартамент.
Представено е и саморъчно завещание от 15. 11. 1983 г., обявено на 22. 07. 2009 г., с което М. А. И. завещава на Х. С. Х. 1/3 ид.ч. от процесния апартамент и относно което е установено от заключението на съдебно-графическата експертиза, че е написано и подписано от М. И..
От показанията на свидетелите с установява, че в процесния апартамен са живели Х. и Н. Х., заедно с децата си С. и Д., от построяването му през 1976 г. След смъртта на С. Х. И. през 1983 г. при тях се преместила да живее майката на Х. С. – М. И.. Съседите знаели, че собственик е Х. Х.. М. И. също споделяла пред съседи, че жилището е на Х. Х.. В апартамента живели и семействата на С. и Д. Х. (деца на Х. и Н. Х.). И. и М. Т. също са имали ключ от апартамента, но през 2004-2005 г. г. бравата била сменена и И. бил лишен от достъп до жилището (исковата молба подадена на 15. 12. 2010 г.).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на И. Ц. Т. и М. Ц. Т. се иска допускане на касационно обжалване за проверка валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт.
Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно на твърдяното основание – вътрешно противоречие в мотивите. Този порок, дори да съществува, би се отразил на правилността на решението (липсата на мотиви или противоречие в мотивите представлява процесуално нарушение), а не на валидността му. А и мотивите към въззивното решение са ясни, последователни, разбираеми и недвусмислени.
Не съществува и вероятност въззивното решение да е недопустимо, тъй като при второто разглеждане на делото, осъществено след конституиране на съпругата Н. Х. като задължителен необходим другар, както първоинстанционният, така и въззивният съд са достигнали до изводи, различаващи се от изводите на двете инстанции при първоначалното разглеждане на делото, при едни и същи доказателства. Всеки съдебен състав е оправомощен да прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и да основе решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона (чл. 12 и 235 ГПК). Решението на ВКС, с което са обезсилени постановените при предходно разглеждане на делото първоинстанционно и въззивно решения, заради неучастие на задължителен необходим другар, не съдържа никакви указания за приложение на материалния закон, а и евентуалното неизпълнение на такива, ако са дадени, не би имало отношение към допустимостта на съдебния акт.
В изложението се поставят и два въпроса, първият от които е допустимо ли е въззивният съд да обсъжда ненаведени от страните факти, възражения и доводи, както и да основе изводите си на писмени документи, неприети като доказателства по делото.
Твърди се разрешаването му в противоречие с постановени от ВКС решения – решение № 96 от 5. 08. 2016 г. по т.д. № 907/2015 г., 2 т.о., решение № 670 от 27. 12. 2010 г. по гр. д. № 1728/2009 г., решение № 14 от 3. 08. 2012 г. по гр. д. № 217/2010 г., решение № 131 от 14. 07. 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, решение № 176 от 8. 06. 2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
Въпросът е свързан с оплакването на жалбоподателите Т., че въззивният съд е обсъждал протокол от 25. 01. 1975 г. на ОС на Ж. „Т.“, който документ не е бил приет като писмено доказателство и установява невъведени от съделителите Х. и Н. Х. факти по делото.
Въпросът не е от обуславящо значение за изхода на делото. Правата на Х. Х. и М. И. върху идеални части от процесния апартамент са доказани с н.а. № 60/76 г., поправен с н.а. № 179/12977 г. Нотариалният акт е конститутивен по своя характер, тъй като е сред елементите на фактическия състав, пораждащи право на собственост в полза на член-кооператор върху отреденото му с решение на ОС жилище или друг обект в построената от жилищностроителната кооперация сграда. Разяснения в този смисъл са дадени с ТР № 44/5. 06. 1975 г. на ОСГК на ВС, постановено при действието на чл. 48 ЗС, Правилника за жилищностроителните кооперации от 1954 г. и Типов устав на Ж.. Тези два нотариални акта са представени като приложения към исковата молба на касаторите И. и М. Ц. Т., подадена на 15. 12. 2010 г., и обстоятелствената част на исковата молба не съдържа оспорването им на някакво основание. Нотариалните актове не са оспорени и в писменото становище на ищците, подадено срещу депозирания от ответниците по иска Х. и Н. Х. отговор на исковата молба. Дори да се приемат за оспорени в съответните преклузивни срокове, доказателствената стойност на нотариалните актове не е опровергана от приетите по делото писмени доказателства, сред които не фигурира протокол от 25. 01. 1975 г. Обсъждането или необсъждането на протокола, представляващ неприет като писмено доказателство документ, не би се отразило по никакъв начин на легитимиращото действие на нотариалния акт и основаният на този нотариален акт извод на съда, според който нотариалните актове доказват, че Х. Х. и М. И. са съсобственици на процесния имот, с права, съответно, 2/3 ид.ч. и 1/3 ид.ч., придобити чрез участие като член-кооператори в Ж., учредена при действието на чл. 48 ЗС, Правилника за жилищностроителните кооперации от 1954 г. и Типов устав на Ж., отстъпване на право на строеж в полза на учредената Ж., построяване на жилищната сградата и въвеждането й в експлоатация с акт-образец 16, приемане на окончателен разпределителен протокол относно самостоятелните обекти на собственост в жилищната сграда и снабдяване с нотариален акт за собственост на Х. Х. и М. И. върху процесния жилищен обект, съобразно правата им. Нотариусът е проверил налице ли са предпоставките за издаване на нотариалните актове и събраните в настоящото производство писмени доказателства не налагат извод, различен от този на нотариуса.
Вторият въпрос е допустимо ли е, при възникнало членствено правоотношение между двама член-кооператори и Ж., досежно един самостоятелен жилищен обект и за двамата член-кооператори, идеалните части в правото на собственост върху обекта, който ще придобият, да се определят преди съставянето на окончателен разделителен протокол и снабдяването им с нотариален акт за собственост за жилищния обект.
На първо място се твърди разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 3023 от 7. 12. 1972 г. по гр. д. № 2142/1972 г. на ВС, 1 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Противоречие не е налице. Обсъжданият в посоченото от касатора решение въпрос е дали е допустима делба на участие в Ж., както и на отделен жилищен обект в построената от Ж. сграда преди съставянето на окончателен разделителен протокол. Такива въпроси въобще не са обсъждани от въззивния съд, нито са включени в спорния предмет. Настоящият иск за делба е предявен след като самостоятелните жилищни обекти в построената от Ж. сграда са разпределени окончателно между член-кооператорите и последните са снабдени с нотариални актове.
На следващо място касаторът са позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по същия върпос – решаване то му в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Не се сочи решение на Съда на Европейския съюз, нито акт на Конституционния съд на РБ, на които обжалваното въззивно решение противоречи, поради което така соченото основание за допускане до касационно обжалване не е налице.
Въпросът се поставя и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 (преди ал.3) ЗЖСК, изрично предвижда възможността няколко лица да членуват в Ж., за да придобият в съсобственост самостоятелен обект от построената от Ж. сграда, а разпоредбата на чл. 16 ЗЖСК – възможността член-кооператор да бъде заместен изцяло или частично от неговия съпруг и деца. Редакцията на нормите е ясна и недвусмислена. По прилагането им има формирана практика на ВКС, според която правото да се получи съответна идеална част от отделен обект в сграда на Ж. е част от съдържанието на съвместното членственото правоотношение за един обект (решение № 555 от 22. 05. 2000 г. по гр. д. № 1033/99г. на ВКС, 2 г.о., решение № 527 от 16. 06. 2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на ВКС, 1 г.о.). Затова, разглеждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението на следните основания: очевидна необоснованост на извода за направено от С. И. волеизявление да бъде заместен от съпругата си и сина си при права, съответно 1/3 ид.ч. и 2/3 ид.ч.за всеки от тях; допуснато съществено процесуално нарушение – обсъждане на протокол от 25. 01. 1975 г., който не е приет като писмено доказателство, както и установен с протокола факт, който не е въведен от страните по делото.
Изводът за възникнало съвместно членствено правоотношение между Х. Х. и М. И., за един обект, включващо правото всеки от тях да получи съответна идеална част (Х. – 2/3, а И. – 1/3) върху отделен обект, както и изводът за придобито от двамата право на собственост, съответно върху 2/3 и 1/3 идеална част от процесния апартамент, не е необоснован. Същият се базира основно на представения и приет като писмено доказателство конститутивен н.а. № …../76 г., поправен с н.а. № …../1977 г., чиято доказателствена стойност не е оборена от приетите в производството писмени доказателства.
Не е допуснато и соченото от жалбоподателите Т. процесуално нарушение. Цитираните нотариални актове са представени по делото от страните и приети като писмени доказателства, поради което, обсъждайки същите и установените въз основа на тях обстоятелства, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон. А и степента на тежест на посочения порок, дори и да съществува, не е такава, че да обоснове извод за очевидна неправилност на акта – не се касае за допуснато нарушение на основен принцип на гражданския процес, на правото на участие на страните, на правото им на безпристрастен съд, на изискването за равнопоставеност или за мотивиране на съдебните актове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Х. С. Х. и Н. Д. Х. се иска допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
– приложима ли е презумпцията по чл. 69 ЗС между съсобствениците, когато съсобствеността е възникнала чрез участие в Ж. и приживе единият съсобственик е предал владението на идеалната си част на другия съсобственик;
– след смъртта на съсобственик необходимо ли е другият съсобственик да манифестира промяна в субективното си намерение да свои вещта по отношение на наследниците на починалия съсобственик;
– чия е доказателствената тежест да установи, че наследените идеални части от наследниците на починалия съсобственик са придобити от другия съсобственик по давност.
Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 1 по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросите се поставя във връзка с твърдението и довода на жалбоподателите, че съсобственикът С. И. и съпругата му М. И. още през 1976 г. доброволно са предали владението върху притежаваната от тях 1/3 идеална част от апартамента на Х. Х. и съпругата му Н. Х., поради което презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима и не е оборена по отношение на владяната 1/3 ид.ч. на С. и М. И.. След смъртта на С. И. през 1983 г. неговата 1/6 идеална част е наследена от децата му Х. и В. С., но след като Х. С. е държал целия апартамент, то по силата на чл. 69 ЗС се презюмира, че е държал с намерение за своене наследствената 1/12 идеална част на сестра си.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
На първо място, въпросите не съответстват на установените по делото факти. От събраните доказателства се установява единствено, че Х. и Н. Х. са живели в процесния апартамент, като собственици на 2/3 идеални части от същия, но не и че собствениците на другата 1/3 идеална част са им предали владението върху същата.
Въпросите не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Съобразно дадените с тълкувателното решение указания по приложение на чл. 69 ЗС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да докаже обръщане на държането на тази идеална част във владение.
В случая съсобствеността е възникнала на основание фактически състав, осъществен 1976 г., сочещ на съвладение на апартамента от Х. и Н. Х., придобили при условията на СИО 2/3 идеални части, и С. и М. И., придобили в режим на СИО останалата 1/3 идеална част. Общата вещ е била ползвана само от семейството на Х. и Н. Х., като те са били владелци на собствените 2/3 идеални части и държатели на придобитата от С. и М. И. 1/3 идеална част. При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че Х. и Н. Х. е трябвало да докажат, че са извършили действия, с които са демонстрирали по отношение на С. и М. И. намерението си да своят тяхната идеална част. След смъртта на С. И. през 1983 г. неговата 1/6 идеална част е наследена от децата му Х. и В. С. (всеки от тях е наследил по 1/12 идеална част). Съсобствеността върху тези 2/12 идеални части е възникнала на основание наследяване, поради което изводът за необходимост Х. С. да демонстрира по отношение на В. С. намерението си да превърне във владение държането на наследствената й 1/12 идеална част съответства на указанията по приложение на чл. 69 ЗС, дадени с тълкувателното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Предвид неуважаване на искането за допускане касационно обжалване на решението и по двете касационни жалби, разноските за настоящата инстанция следва да останат за сметка на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5805 от 4. 09. 2018 г. по в. гр. д. № 13756/2016 г. на Софийски градски съд, III В въззивен състав в частта потвърждаваща решение от 18. 05. 2016 г. по гр. д. № 56262/2014 г. на СРС, II ГО, 66 с-в в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – апартамент № …., находящ се на ….. етаж, във вх. …., в сграда на Ж. „Т.“, м. „И. В.“, [улица], [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ 82, 75 кв.м., ведно със зимнично помещение № ….. с площ 6, 40 кв.м. и с 1, 823 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, между Х. С. Х., Н. Д. Х., М. Ц. Т. и И. Ц. Т., при дялове: 16/24 ид.ч. за Х. С. Х. и Н. Д. Х. при условията на СИО, 6/24 за Х. С. Х., придобити по наследство и завет, по 1/24 ид.ч. за М. Ц. Т. и И. Ц. Т., придобити по наследство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: