1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София, 24.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3158/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Л. и Р. Н. И. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 286 от 25.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2145/ 2019 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същите лица срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 288 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 3225/ 2016 г – с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 17.03.2016 г. по гр.д.№ 711/ 2015 г.
Жалбоподателите поддържат, че по този начин са лишени от ефективно правосъдие, тъй като исковете им са с цена по 20 000 лв всеки от тях и следователно въззивното решение за отхвърлянето им подлежи на касационен контрол. Привеждат в подкрепа на тези си доводи практика на други състави на Върховния касационен съд, разглеждаща по същество жалби срещу решения по искове на топлофикационни дружества срещу техни потребители. Според тях дори цената на исковете да е под 5 000 лв, то касационната жалба пак трябва да бъде разгледана, щом съдържа твърдения за нищожност и недопустимост на обжалвания акт, тъй като прагът за касация с оглед цената на иска касае само неправилността на обжалваните пред тази инстанция решения. На тези основания претендират за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане на жалбата им по същество.
Ответната страна „Топлофикация С.” ЕАД не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Основното производство е образувано пред Софийски районен съд (гр.д.№ 8826/ 2014 г.) по подадена искова молба от „Топлофикация С.” ЕАД, с която са предявени установителни искове срещу С. И. Л. и Р. Н. И. за съществуване на задължения за плащане на доставена топлинна енергия от 3 203,94 лв и обезщетение за забава от 411,40 лв – солидарно от двамата ответници. С отговора срещу исковата молба С. И. Л. и Р. Н. И. са предявили срещу първоначалния ищец насрещни осъдителни искове с цена по 10 000 лв всеки от тях. Съдът приел тези искове за разглеждане и на 22.10.2014 г. постановил решение по делото, с което уважил частично предявените установителни искове, а насрещните осъдителни искове отхвърлил изцяло. Срещу това решение С. И. Л. и Р. Н. И. подали въззивна жалба, по която е образувано гр.д.№ 711/ 2015 г. на Софийски градски съд. С решение от 17.03.2016 г. този съд потвърдил първоинстанционния акт в обжалваните части – с която са уважени установителните искове срещу въззивниците и с която са отхвърлени предявените от тях осъдителни искове. С. И. Л. и Р. Н. И. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, по която е образувано гр.д.№ 3225/ 2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. С определение № 288/ 29.03.2019 г., постановено по това дело, друг на Върховния касационен съд оставил тази касационна жалба без разглеждане в частта й, с която са уважени установителните искове срещу С. И. Л. и Р. Н. И., като посочил, че в тази част актът му е обжалваем. В частта, касаеща отхвърлянето на осъдителните искове, жалбата е приета за допустима, разгледано е искането за допускане на касационно обжалване, но е намерено за неоснователно. Същото е отхвърлено, с указание, че в тази част определението е необжалваемо.
Въпреки дадените указания във връзка с обжалваемостта на постановения по гр.д.№ 3225/ 2016 г., ВКС, ІІІ г.о. акт, С. И. Л. и Р. Н. И. са обжалвали това определение изцяло пред друг състав на Върховния касационен съд. Образувано било ч.гр.д.№ 2145/ 2019 г по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., по което с обжалваното в настоящето производство определение жалбата е счетена за частично недопустима – в частта, в която се обжалва определението на предходния състав на ВКС за недопускане въззивното решение до касационно обжалване.
В обжалваната част определението на другия състав на ВКС е законосъобразно. Определенията на Върховния касационен съд, с които при условията на чл.288 ГПК се решава да не бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество, са окончателни и не подлежат на обжалване. Възможности за инстанционен контрол върху тези определения ГПК не предвижда. Когато касационното обжалване не бъде допуснато, въззивният акт влиза в сила (чл.296 т.3 ГПК), а редовен инстанционен контрол над влязъл в сила съдебен акт процесуалният закон не допуска. Ако би било възможно друг състав на Върховния касационен съд да отмени определение за недопускане на касационно обжалване на предходен състав, това по същество би довело до възможност за проверка по същество и евентуална отмяна на недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение. То обаче вече е станало окончателно по силата на закона и не може да бъде контролирано по реда на обжалването, а само по реда на глава 24 ГПК.
Нямат значение за настоящето производство доводите на частните жалбоподатели, свързани с цената на предявените от тях осъдителни искове. Предходната им частна жалба е счетена за частично недопустима от другия състав на ВКС не защото въззивното решение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на исковете, а защото искането за допускане обжалване е разгледано по същество и е отхвърлено с акт, който е окончателен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 286 от 25.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2145/ 2019 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: