ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402
София, 28. март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 386 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 09.12.2011 г. по гр.д. № 899/2011, с което е отменено решението на Плевенския районен съд от 22.07.2011 г. по гр.д. № 2704/2011, като е отхвърлено предявеното искане за изменяване на личните отношения на детето с бащата по чл. 59, ал. 9 СК.
Недоволен от решението е А. И. Ц., представляван от адв. М. К. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за интереса на детето да общува с родителя, който не упражнява родителските права не само през почивните дни в края на седмицата и през лятната ваканция, но също и при официални и лични празници, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата Е. К. Р., представлявана от адв. П. К. от ПАК я оспорва, като счита, че не е посочен ясно правния въпрос, обуславящ решението по делото, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като разширяването на режими на лични отношения с бащата в конкретния случай би довело до задълбочаване на синдрома на отчуждение на детето от нея като родител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след установяването на предходния режим на лични отношения между бащата и детето не са настъпили обстоятелства, които да налагат разширяването му. Обратното, поради нежеланието на родителите да общуват лично, детето, чието естествено желание е те да се съберат отново, се чувства фрустрирано и отчуждено от майката (която упражнява родителските права), което се проявява особено силно след контакти с бащата. Детето – 10-годишно момче има желание да общува по-често с баща си, но на два пъти през 2007 и 2010 г. след връщането си при майката е имало проблеми в общуването с нея (проявявал е по-грубо и агресивно поведение), които са преодолени в резултат на продължителна работа с психолози.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с посоченото ППВС № 1/12.11.1974 г. нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при определянето на режима на личните отношения между родители и деца решаващо значение има интересът на детето да бъде отглеждано и възпитавано с участието на двамата родители. Разширяването на режима на личните отношения с родителя, който не упражнява родителските права има смисъл, ако той би се отразил благоприятно на състоянието на детето. Такъв режим не би бил желателен, ако детето се натоварва с неадекватната за възрастта му отговорност да бъде посредник в неприязнените отношения между родителите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 09.12.2011 г. по гр.д. № 899/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.