О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3997/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. В. чрез адв. Е. Д. от САК срещу решение №831 от 11.04.2017г. по в. гр.дело № 5278/2016г.на Софийски апелативен съд ,с което след отмяна на решение № 3806 от 11.05.2016г на Софийски градски съд е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу строителя на сградата и продавач по предварителен договор, на основание чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД , за връщане на недължимо платена част от продажна цена от 32983 лв. за тераса към ап. №25 в жилищна сграда , неизградена на място , както и сумата 18004,63 лв недължимо платена , представляваща продажна цена за мазе №13 към същия апартамент
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Изтъква се погрешно формирано вътрешно убеждение и неправилно прилагане на материалния закон .В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , по въпроса налице ли са между страните по делото валидни облигационни отношения ,след като има сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба, в последствие окончателен такъв в изискуемата нотариална форма (чл. 18 ЗЗД). Според касатора , следвало е да се приеме ,че предмет на на облигационната връзка между страните е било правото на собственост върху недвижим имот с площ 81,84кв.м. и мазе 9,28 кв.м.,но е налице неизпълнение на архитектурния проектот страна на строителя – продавач (ответника),като терасата установено е с по-малка площ, съгласно заключение на вещо лице и не е изпълнена съгласно договора. Така имуществото на ищеца е обедняло с претендираната на основание чл. 55 ал.1 ,предл. първо сума по иска .
Ответникът по жалбата [фирма] изтъква в отговор ,че касационно обжалване не следва да се допуска , както и че жалбата е по същество неоснователна. Претендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съдържанието на единствения формулиран в изложението въпрос ( т.1 ) е налице ли са между страните по делото валидни облигационни отношения ,след като има сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба , в последствие окончателен такъв в изискуемата нотариална форма (чл. 18 ЗЗД).
Касаторът обосновава значението на въпроса (т.2, т.3 от изложението) с теза , че първоинстанционният Софийски градски съд му дава положителен отговор и поради това е уважил иска, докато въззивният съд е отговорил отрицателно на въпроса и поради това е отхвърлил иска, основан на чл. 55 ал.1 предл. първо ЗЗД.
Въпросът не се основава на решаващо възприетото от въззивния съд ,в решаваща за изхода на делото насока.
Изтъкнатата в изложението на касатора причина въззивният съд да ревизира първоинстанционното решение и при същата фактическа обстановка да отхвърли по същество иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.първо ЗЗД е явно несъответна на изтъкнатата от съда в решението.
Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд са възприели за валиден както предварителния договор така и на окончателния договор между страните по нот. акт № 133 от 08.10.2008г с предмет покупко-продажба на процесния апартамент в сграда , построена от ответника. Въззивният съд е изтъкнал именно това развитие на облигационното отношение като изключващо основанието на ищцовата претенция при наведените факти, а именно че след като реалната площ е по-малка от платената от ищеца продажна цена по предварителния договор , начислявана на база архитектурния проект,а разликата е с повече от 10 процента ,в разглеждания случай законът признава право на намаление на цената в полза на купувача (чл. 210 ЗЗД ), което право е преубразуващо и трябва да се предяви в срока по чл. 211 ЗЗД считано от предаване на имота. Поради това въззивният съд решаващо е изтъкнал,че ищецът, като обвързан от договора за продажба(т.е именно поради валидността му),по отношение на който договор не е упражнил право да го развали ( след като е налице частично неизпълнение), нито е упражнил правото си на купувач по чл.210 ЗЗД, нито търси договорно обезщетение за вреди поради по-малката площ(чл. 79,ал.1 ЗЗД ),не може да иска връщане на част от продажната цена като платена без основание.Въззивният съд е посочил в кои случаи е налице начална липса на основание съгласно ППВС №1/1979г.,за да отграничи обстоятелствата по настоящето дело от установените в задължителната тълкувателна практика на ВКС хипотези на чл. 55 , ал.1 ЗЗД .
Тезата на защитата ,че при фактическите обстоятелства изтъкнати в т.2 от изложението : предмет на облигационната връзка между страните е било правото на собственост върху недвижим имот с площ 81,84кв.м.и мазе 9,28 кв.м.,но е налице неизпълнение на архитектурния проект от страна на строителя – продавач (ответника), терасата установено е с по-малка площ и не е изпълнена съгласно договора ,се налага извод за обедняване с претендираната сума и тя следва да се върне на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД , не държи сметка за различните по характер и съдържание субективни права,произтичащи от различни облигационни основания и при различни фактически състави.
Също така, касаторът не е посочил и приложил съдебна практикав подкрепа на съображенията си за противоречиво решаван правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .Твърди се възможността да се иска връщане на даденото (чл. 55 ал.1 от ЗЗД ) при начална липса на основание, но същевременно се твърди самото основание да е договорно, валидно и обвързващо страните. При поставянето на въпроса и обосновката му не е отговорено както на общите, така и на специалните селективни критерии за допускане на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д .№1/2009г. на ОСГТК на ВКС
Следва да се присъдят разноските на ответната в производството страна , в размер на 400 лева
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №831 от 11.04.2017г. по в. гр.дело № 5278/2016г.на Софийски апелативен съд
Осъжда Д. Ц. В. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 400 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .