3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 31,05,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Е. М.
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 278 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 262, 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1066/28.ІІ.11 г. на [фирма]-гр. В., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение № 54 на Варненския апелативен съд, ТК, от 4.ІІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 45/2010 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу издадено по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК разпореждане № 7908 на Варненския ОС от 29.ХІ.2010 г. по ч. т. д. № 1416/09 г.: за връщане въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 304 от 24.VІ.2010 г.
Оплакванията на дружеството частен касатор са за постановяване на обжалваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му като неправилно, така както и на потвърденото с него разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и за постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на делото на първостепенния съд – от стадия на „повторното” оставяне на постъпилата в срок въззивна жалба на [фирма] без движение: за да се даде възможност на д-вото, в нов едноседмичен срок, „да довнесе” държавната такса в размер на 1 785 лв. по с/ка на по-горния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] – [населено място] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Следва ли страна в процеса сама да следи за актове на решаващия съд, постановени в закрити с.з. и ако отговорът е положителен кои точно са тези съдебни актове; 2/ Следва ли при удовлетворяване на искане за продължаване на срок по реда на чл. 63 ГПК, когато това е направено далеч след изтичане на първия, страната да бъде изрично уведомявана и докога сезираният с искането съд е длъжен да се произнесе. С доводи, че разпоредбата на чл. 63 ГПК била „неясна и създаваща противоречива съдебна практика”, частният касатор поддържа, че именно това обуславяло допустимост на частното касационно обжалване в процесния случай.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба [фирма]-гр.- П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, частната касационна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В процесната хипотеза, с молба вх. № 44517/10.ХІ.2010 г., но изпратена по пощата в пределите на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК /на датата 8.ХІ.2010 г./, надлежно е било поискано от страна на търговеца настоящ частен касатор продължаване на същия срок. При уважаването й на [фирма]-гр. В. е бил даден за довнасяне на д.т. нов 15-дневен срок, като съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, „продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”. От това правило, обвързващо администриращият въззивната жалба първоинстанционен съд, следва, че той не може да протака произнасянето си по искането с правно основание по чл. 63 ГПК, а оттам – че молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне. В този смисъл атакуваното определение на Варненския апелативен съд е постановено в съответствие с точния разум на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, но също и с цитираната в него трайна практика на ВКС на състави от неговите ГК и ТК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 54 на Варненския апелативен съд, ТК, от з.з. на 4.ІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 45/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2