О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 31.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1870/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. С. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 284 от 16.02.2015 г., по в.гр.д.№ 3 489/2014г. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 4116 от 05.06.2014 г., по гр.д.№ 9 727/12 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ЗК [фирма] обективно съединени преки искове по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 54 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над присъдените общо суми от 3 390.12 лв. до общия предявен размер от 5650.20 лв. – обезщетение за имуществени вреди , всички те причинени от настъпило на 07.03.2010 г. пътно-транспортно произшествие на ПП-І-8 в посока от [населено място] към [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на главниците.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция, с присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че с оглед поведението му на пътник в процесния л.а., управляван от алкохолно повлиян водач е налице основание за намаляване на следващото му се обезщетение за имуществени и неимуществени вреди поради съпричиняване на вредата в размер на приет за него принос от 40% ,съобразно законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото материалноправни въпроси, които доуточнени в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1.”Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пътник в увреждащия автомобил в хипотезата, когато не е съзнавал кой е поел управлението на моторното превозно средство и действията му до този момент сочат на изразено от него съгласие управлението на същото да бъде поето от друго лице, а не от виновния за пътното произшествие водач?” и 2. „Следва ли да се вмени във вина на пострадалото лице – пътник в увреждащия автомобил липсата на ясно съзнаване както относно лицето което управлява автомобила, така и степента на алкохолно опиянение на същото?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 45 от 15.04.2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о. и № 59 от 10.06.2011г., по т.д.№ 286/2010 г. на І т.о..
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с възпроизвеждане/ неточно/ на законовия му текст.
Ответникът ЗК [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба Софийски апелативен съд, след преценка на събрание по делото доказателства и доводите на страните, е приел за доказани предпоставките на закона, обуславящ ангажиране пряката функционална отговорност на ответното застрахователно дружество за обезвреда имуществените и неимуществени вреди на ищеца, настъпили в резултат на виновно предизвикано на водача на л.а. „Ауди А4”, с ДК [рег.номер на МПС] пътно транспортно произшествие на 07.03.2010 г. около 5.30 ч. в землището на [населено място].
При обосноваване наличието на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на валидно съществуващото застрахователно правоотношение по задължителна имуществена застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответника, като застраховател и прекия причинител на увреждането – Й. Й. – застрахован собственик на процесното моторно – превозно средство и конституиран като евентуален ответник по предявения иск, основан на чл.45 ЗЗД, както и на влязлата в сила присъдата на СОС от 19.04.2011г., по н.о.х.д.№ 928/2010 год. -задължителна, съгласно чл. 300 ГПК, за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца -водач на увреждащия лек автомобил, осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.”б”, пр.2, във вр с чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 НК, заради допуснато нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Конкретния размер на дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда на понесените морални болки и страдания решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил, като е взел предвид и обсъдил обема, вида и характера на получените от същия и то на една твърде млада възраст тежки травматични уреждания, част от които необратими, интензитета и продължителността на претърпените и търпими от тях билки и страдания, съпътстващите ги физически и психически последици, периода на лечение и възстановяване, битовите неудобствата във времеви аспект, изграждайки въз основа на тези обективни критерии краен правен извод, че справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД се явява сумата от общо 90 000 лв. и в този см. е коригирано и първоначално определеното от първостепенния съд обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди. Позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства за консумирано значително количество алкохол от страна на виновния за пътно-транспортното произшествие водач на моторното превозно средство в компанията на ищеца, непосредствено преди предприемане на пътуването, както и на заключенията на съдебно- медицинската и комплексна медико- автотехническа експертизи за механизма на настъпилия пътен инцидент, при който ищецът, като пътник в лекия автомобил, е пътувал без поставен предпазен колан, въпреки осигурения такъв от производителя на увреждащата вещ, въззивната инстанция е споделила за основан на закона извода на СГС за основателност на въведеното от застрахователя защитно възражение за съпричиняване на вредата в определеното съотношение от 40 % за приноса на пострадалия. Изложени са съображения, че поемането на риск при установено /св.Ад. П./ знание на Р.С., че делинквентът е употребил алкохол, е вид и форма на съпричиняването, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва с последиците, предвидени от законодателя в чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед възприетото разрешение въззивната инстанция е разпределила и тежестта на размера на задължението за обезщетяване на вредите, като е редуцирала дължимите на ищеца суми за неимуществени вреди до 54 000 лв. и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта му за намаляване на соченото основание и обезщетението за имуществените вреди.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че поставените от касаторите правни въпроси, макар и важни, нямат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд и чрез тях за крайния изход на делото, предвид изрично приетото от въззивния съд за установено знание на пострадалия, че водачът на процесния лек автомобил е употребил алкохол непосредствено преди поемане на управлението му.
Нещо повече, в хода на делото, вкл. във въззивната жалба въобще не са навеждани доводи от страна на настоящия касатор както за липса на знание, че водачът на процесния л.а. – евентуалният ответник Й. Й. е употребил алкохол, така и за невъзможността пострадалият да е съзнавал кое лице управлява автомобила и степента на алкохолно опиянение на последното. Освен, че въпросът за степента на алкохолно опиянение на водача на моторно превозно средство е ирелевантен, предвид въведената в тази насока забрана в ЗДвП, поради което, дори и поставен не е подлежал на обсъждане от въззивния съд, то в случая от значение е и обстоятелството, че още с доклада по делото за безспорен е бил приет факта, че към релевантния за спора момент етиловият алкохол в кръвта на ищеца е бил 0.80% / т. е. състояние, което не се идентифицира с отсъствие на съзнание на лицето/ и в тази насока са както приложените писмени доказателства, така и признанията на пълномощника на същия – адв. Г. / с.з. от 03.12.2013г./. Следователно в случая е налице и допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неотносимост на поставените в изложението правни въпроси към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС отсъствието на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване изключва да е налице и задължение за състава на касационната инстанция да се произнесе по основателността на поддържаните от жалбоподателя селективни основания – допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съществуващото противоречие в практиката на ВКС по поставените от касатора правни въпроси, което при определени условия би обусловило приложението на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, е преодоляно с приемане на ТР № 1/23.12.2015 г., по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Според задължителните разяснения в т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС поведението на пострадалия е рисково, когато пътува с водач употребил алкохол, щом е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормално дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране това поведение съставлява обективен принос – противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат – последица от реализираното пътно- транспортно произшествие. В случая с тази задължителна практика Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил. Доводи, че качването в процесния лек автомобил не е в резултат на свободно проявена воля от страна на ищеца, заявени в рамките на установения в закона срок липсват, поради което и поставените в тази вр. въпроси на касатора, както се посочи по- горе, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да се включват в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и да имат обуславящо значение за решаващите правни, а не фактически изводи на съда.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски , поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 284 от 16.02.2015 г., по в.гр.д.№ 3 489/2014 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: