4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402
С., 4.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1570/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.[населено място] против въззивно решение на П. окръжен съд № 926 от 25.06.2010 год. по гр. дело № 962/2010 год., с което е потвърдено решение № 109 от 10.02.2010 год. по гр. дело № 752/2009 г. на К. районен съд, с което на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 Закон за защита от дискриминация, О.[населено място] е осъдена да заплати на С. Т. Т. обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от същия закон в размер на 3000 лв. и отхвърлил иска за разликата до пълния размер 15000 лв., и на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закон за защита от дискриминация, О.[населено място] е осъдена да преустанови дискриминационното третиране спрямо С. Т. Т., чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери, и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до публични места, както и да се въздържа в бъдеще от посоченото дискриминационно третиране на С. Т. Т..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, с обжалваното решение въззивният съд не бил съобразил преките и непосредствени вреди от претендираното дискриминационно отношение; не съобразил заболяването на ищеца, с оглед възможността му обективно да ползува услугите на всеки един от обектите; безкритично е дал вяра на заключението на изслушаната съдебна експертиза, поради което обезщетението било определено ad hox, без да са съпоставени свидетелските показания със съдебно-техническата експертиза към конкретните нужди на ищеца. Изложеното било в противоречие с представена съдебна практика – решение № 1002/07.01.2010 г. по гр. дело № 3800/2008 год. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК по иск с правно основание чл. 71 ЗЗДиск. и определение по гр. дело № 4216/2008 г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по иск с правно основание чл. 71 ЗЗДиск. по процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства. Позовава се на приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. Т. Т. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДиск., както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа съображения насочени към съществото на спора, относими към процесуалноправната и материалноправна незаконосъобразност на решението, която не може да бъде проверена в настоящето производство по допускане на касационно обжалване, тъй като оплакванията покриват основанията за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
Изложението не съдържа изведен конкретен правен въпрос, но наведените оплаквания могат да се сведат до въпроса за задължението на въззивният съд да обсъди всички относими за спора доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по така конкретизирания процесуалноправен въпрос, въззивната инстанция следва да не е изпълнила задълженията си по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК и това да е довело до порок на обжалваното решение, тъй като е засегнало решаващите мотиви на съда за основателността на предявените искове. В този смисъл е представената с изложението съдебна практика – решение по гр. дело № 3800/2008 год. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, с което е прието, че съдът е разместил доказателствената тежест по предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДиск., не е обсъдил в съвокупност твърденията на ищеца, доводите на ответника и доказателствата по делото – две съдебни технически експертизи и показания на разпитани свидетели – съдопроизводствени нарушения, които са преценени от състава на ВКС като съществени, опорочили решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете на посоченото правно основание, довело до отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на инстанционния съд. По същата причина – необсъждане на доказателства, свидетелски показания, е било допуснато касационно обжалване с представеното определение по гр. дело № 4216/2008 год. на ВКС.
Тази съдебна практика не влиза в противоречие с обжалваното решение, постановено при спазване на горните изисквания. Съдът е уважил частично иска за обезщетение по т. 3 и този по т. 2 на чл. 71, ал. 1 ЗЗДиск., след като е обсъдил релевантните за спора доказателствата, обсъдил е разпоредбата на чл. 9 ЗЗДиск., относно разпределяне на доказателствената част в производството по защита от дискриминация, отговорил е на доводите на въззивника – настоящ жалбоподател и на възраженията на жалбоподателя – ищец, относно размера на присъденото обезщетение, като е обосновал защо приема, че той не е нито занижен, нито завишен, с което разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК е спазена, а процесуалноправният въпрос, разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС.
Предвид изложеното не са установени предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 926 от 25.06.2010 год. по гр. дело № 962/2010 год. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ