1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3031 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на третото лице помагач Д. С. А. против Решение № 296 от 18.02.2014г. по в.гр.д.№ 2693/2013г. на САС, ГО, 7 състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 10472/2011г. на СГС, ГО, 16 състав за уважаването на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ, предявен от ищеца Д. М. Д. против [фирма] /в качеството му на правоприемник на ЗК [фирма]/ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътното произшествие от 21.10.2010г., е постановено друго, с което този иск е отхвърлен и е уважен евентуалният иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2, б.”а” КЗ. ГФ е осъден да заплати на ищеца пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от същото пътно произшествие /сумата от 30 000лв./, ведно със законната лихва от 21.10.2010г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като противоречащо на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, некореспондиращо със събраните по делото доказателства, иска се отмяната му и постановяването на друго за отхвърлянето на иска срещу Г. фонд, чийто помагач е касаторът. Възразява се срещу правилността на извода на САС, че към датата на процесното пътно произшествие застрахователният договор по ЗЗГОА е бил прекратен от ЗК [фирма]. Посочва се, че не е кредитираната „представената” от А. справка –„Сметка № 51000040158 от 24.11.2009г., издадена от агенцията на ЗК”Български имоти” в [населено място], съгласно която към посочената дата премията е била платена от него като застрахован по полицата. Поддържа се, че евентуалното неизпълнение на задължението на застрахователния брокер [фирма] да преведе сумата по сметката на застрахователя не може да има за последица прекратяването на полицата и възникване на последваща регресна претенция на фонда срещу касатора. Към касационната жалба е приложено Копие от сметка № [ЕГН] към полица за начислена застрахователна премия 181.86лв., като е отразено плащане на уговорените при разсрочено плащане премии, носещо заверка „вярно с оригинала” и печат на Брокер [фирма].
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК и при позоваване на допълнителните предпоставки на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК се посочва, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, които същевременно са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тя приела, че към датата на процесното ПТП за увреждащото мпс не е имало сключена застраховка за риска „гражданска отговорност” и счела, че правото за прекратяване на договора е надлежно упражнено като застрахователят същевременно е изпратил и уведомление до чл.294,ал.1 КЗ до Информационния център към ГФ преди дата на настъпването на застрахователното събитие. Отново се посочва, че не е кредитирана представената справка. В касационната жалба е налице позоваване на Решение № 77 от 08.07.2009г. по т.д.№ 2/2009г. на 1 т.о. и Решение № 134 от 29.06.2010г. по т.д.№ 999/2009г. на 2 т.о
В писмен отговор ищецът Д. Д. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа, че справката се представя в настоящото производство, което е недопустимо, а и копието е заверено само с печат на застрахователен брокер-т.е. съмнителна е верността и автентичността й.
В писмен отговор [фирма] счита искането за допускане на касационното обжалване и жалбата за неоснователни.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. и от предпочитания ответник [фирма] в частта за уважаването на иска. Доводите на ответника са били за липса на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпването на пътното произшествие, тъй като съгласно застрахователния договор и в съответствие с разпоредбата на чл.202,ал.2 КЗ, той е прекратен поради неплащане на дължимите вноски и уговорено фингирано предизвестие, инкорпорирано в полицата. За да отмени решението в частта за уважаването на иска срещу застрахователя, САС се е позовал на приетата счетоводна експертиза, която е установила, че вноските по полицата са платени след датата на съответните падежи, като четвъртата вноска е платена със закъснение на 21.02.2011г. и на писмо на ГФ, съгласно което застрахователният договор за процесния лекотоварен автомобил е бил валиден до 25.08.2010г., на която дата е бил прекратен. Обсъдено е, че в полицата е уговорено, че при неплащането на една от разсрочените вноски в петнадесет дневен срок от настъпването на падежа, застрахователят счита застрахователния договор за прекратен на основание чл. 260, ал. 2 във връзка с чл. 202 от КЗ, като вписването на това условие се счита за писмено предупреждение по смисъла на чл. 202, ал. 2 от КЗ. Счетено е, че в случая е налице фингираното връчване на писменото предупреждение по чл. 202, ал. 2, изр. 2 от КЗ и същевременно е отправено уведомление за прекратяване на застрахователния договор по реда на чл. 294, ал. 1 от КЗ, постъпило в Информационния център към Г. фонд на 25.08.2010г. С позоваване на Решение 161 по т.д.№ 607/2001г. на 2 т.о. на ВКС е мотивирано, че с оглед официалното оповестително действие на данните в Информационния център, застрахователна полица № 045100040158 от 24.11.2009 г., се смята прекратена от 25.08.2010г., от което е изведено, че към момента на настъпването на пътнотранспортното произшествие-21.10.2010г., лекотоварният автомобил, не е бил застрахован за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество. При извода, че решението за уважаване на иска по чл.226,ал.1 КЗ подлежи на отмяна, е обсъдено, че се възстановява висящността на евентуално съединения иск, предявен срещу ГФ. Счетено е, че са налице предпоставките на чл.288,ал.1,т.2,б.”а”КЗ като отговорността на евентуалния ответник ГФ възниква пряко от закона. Обсъдени са доказателствата относно противоправното поведение на водача /третото лице помагач/ на лекотоварния автомобил „Форд Транзит”, рег. [рег.номер на МПС] /чл.20,ал.2 ЗДвП-движение в тъмната част на денонощието със скорост от около 108.5 км./ч. при дължина на опасна зона за спиране в конкретната пътна обстановка 112м. и невъзможност избраната скорост да позволи на водача да възприеме движещата се в дясно каруца и да спре в рамките на осветената зона/ и пряката причинна връзка с уврежданията на ищеца. След съобразяване на релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства е прието, че фондът следва да заплати обезщетението в претендирания размер. И първата и въззивната инстанция са констатирали, че привлеченото от застрахователя трето лице помагач Д. А., чиито призовки и съобщения са редовно връчвани и приети, не е взело участие в производството.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, както ВКС не е длъжен да го изведе от твърдените факти и обстоятелства и сочените пороци на решението. Несъгласието на страната с изводите на съда при обсъждането на релевантните за спора факти-плащане на дължимата при разсрочено плащане премия след падежа и след прекратяване на договора /съобразно уговорената в него възможност застрахователят да го счете за прекратен с изтичането на 15 дневния срок от неплащане на падежирана вноска/, не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Отделен е въпросът, че касаторът не е взел участие в производството пред инстанциите, документът, на който се позовава недопустимо се представя едва с касационната жалба, а и чрез него не се установяват различни от възприетите факти. Съдилищата са отчели, че премията е платена, но плащането е след прекратяването на застрахователния договор. Независимо от липсата на въпрос с характеристиката на правен следва са се посочи и че не е твърдяното противоречие с задължителната инстанция практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, а при наличие на такава, изключено е приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът следва да заплати сумата 1 680лв. договорено и платено, съобразно отразеното в договора за правна защита и съдействие от 23.06.2014г., възнаграждение за процесуалния представител на Д. Д., съгласно представения списък към молбата от 30.06.2014г. с искане за присъждане на разноски за производството. Разноски от [фирма] не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 296 от 18.02.2014г. по в.гр.д.№ 2693/2013г. на САС, ГО, 7 състав в осъдителната част.
Осъжда Д. С. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. М. Д. ЕГН [ЕГН] сумата 1 680лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.