О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 05.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 375 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 23.01.2012 год. по гр. д. № 916/2011 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.10.2011 год. по гр. д. № 65/2009 год. на Врачанския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представлващ първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда, с мазе и тавански етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, със застроена площ 112 кв. м., при описаните в решението граници, заедно с припадащите се общи части от мазе и тавански етаж и правото на строеж и на самостоятелен обект в сграда–гараж с идентификатор *, със застроена площ 19.44 кв. м., при описаните съседи, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между П. Н. Б. с дял ? ид. ч. и Г. Б. М. с дял ? ид. ч., а по отношение Б. М. П. и П. Г. П. предявеният иск за делба на имота е отхвърлен.
Въззивното решение е обжалвано в срок от П. Г. П., чрез пълномощника й адвокат Д. К. и от Б. М. П. и Г. Б. М., чрез пълномощника им адвокат Д. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно легитимацията на ищеца П. Б. като собственик на ? ид. ч. от недвижимия имот. Касаторите поддържат становище за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 444, т. 7 ГПК и чл. 502 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това искът за делба се отхвърли или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Б. П. и Г. М. се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Обосновават наличието му с поставените материалноправен въпрос – ищецът П. Н. собственик ли е на процесния имот, придобит въз основа на постановлението за възлагане на ЧСИ по изп. д. № 24/2008 год., след като с влязло в сила решение по гр. д. № 691/2008 год. на Врачанския окръжен съд са отменени действията му за изнасяне на публична продан на имота, и процесуалноправния въпрос за предмета на доказване и доказателствената тежест в процеса в контекста на установения по делото факт за наличие на съпружеска имуществена общност и изключване от делбата на съпругата – недлъжник за притежаваната от нея част.
В изложението на П. П. се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като е приложена съдебна практика по въпроса относно изпълнение срещу имот в режим на съпружеска имуществена общност.
В писмен отговор ответникът по касационните жалби П. Б. оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна, като претендира и направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като прецени доводите на страните, приема следното:
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищецът П. Б. се легитимира като собственик на ? ид. ч. от делбения имот на основание влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител, съгласно чл. 496 ГПК. Счел доводите на ответниците за допуснати процесуални нарушения при извършване на публичната продан за ирелевантни в настоящия спор, тъй като защитата против процесуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред. Постановлението за възлагане на имота е произвело вещноправно действие, то е пряко изпълнително основание, поради което и легитимира ищеца за собственик на придобитото право на собственост върху ? ид. ч. от имота, а на другата половина е собственик конституирания впоследствие по делото Г. Б., между които съделители е допусната делбата.
Следователно изводът на съда за легитимацията на ищеца е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, включително и такива за отхвърляне на жалбата на длъжника в изпълнителното производство Б. П. и съпругата му П. П. против постановлението за възлагане на имота /решение от 18.11.2008 год. по ч. гр. д. № 800/2008 на Врачанския окръжен съд/, и то при наличието на предпоставки за приложение на последиците от неподаване на отговор на исковата молба – чл. 133, във вр. с чл. 131 ГПК. Този правен извод не може да бъде обсъждан в настоящето производство, нито могат да бъдат преценявани доводите на страните, както и представените по делото доказателства. За да бъде налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторът следва да посочи правен въпрос от значение за изхода на делото, обуславящ решаващата воля на съда, но не и такъв за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата – т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Такъв не е формулиран в изложенията на касаторите, поради което и настоящата инстанция е в невъзможност да определи рамките за селектиране на жалбите, тъй като не може да извежда правен въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касаторите, както и от сочените от тях факти и обстоятелства в касационните жалби. Поради липсата на това общо основание за допускане на касационното обжалване, последното не може да бъде допуснато в хипотезата на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед този изход касаторите следва да понесат направените от ответника съдебни разноски, но поради липсата на данни да са направени от него в твърдения размер от 200 лв., такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 22 от 23.01.2012 год. по гр. д. № 916/2011 год. по описа на Врачанския окръжен съд по подадените от П. Г. П., чрез адв. Д. К., и Б. М. П. и Г. Б. М., чрез адв. Д. В., касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: