6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 06.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 149 /2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 219 от 27.04.2010 год., по т.д.№ 221/2009 год.Софийски апелативен съд е оставил в сила решението на Софийски градски съд от 28.11.2007 год., по т.д.№ 129/2006 год., в частта, с която са уважени предявените от Агенцията за следприватизационен контрол против [фирма], обективно съединени искове – с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 40 000 щ.д., неустойка за неизпълнение задължението за инвестиции в периода 16.02.2000 год.-16.02.2003 год., по т.10.3 от договор за продажба на къмпинг „ВРАНА-обособена част от [фирма] , сключен на 16.02.2000 год. и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 1047.63 лв.- обезщетение за забава за периода 19. 11.2005 год.- 24.01.2006 год., като в останалата част решението на СГС, не е обжалвано и е влязло в сила.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал ответникът по спора – [фирма], който го е обжалвал с оплакване за неправилност, излагайки подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че не е налице освобождаваща длъжника невъзможност за изпълнение.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба и допълнението към нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, твърдейки, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право: за момента на влизане в сила на регулационния план, за възможността без влязъл в сила регулационен план / юридическа невъзможност/, да бъдат застроявани терени, или да бъде променяно предназначението им, като неблагоприятните правни последици от липсата му да бъдат поставяни в тежест на инвеститора и за наличието на процесуална възможност допуснато от съда доказателствено средство да бъде отменено, след промяна на първоначалния съдебен състав, разглеждащ спора е в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, като същевременно същите се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В подкрепа на визираното противоречие са посочени: решение № 128 от 15.03.2007 год., по т.д.№ 890/2006 год. на ВКС, ІІ-ро т.о.; решение № 1008/ 06.02.2003 год. по ад.д.№ 9790/2002 год. на ВАС; решение № 4662/15.05.2003 год., по адм.д.№ 1904/2003 год. на ІІ а.о.; решение № 3095 от 07.04.2005 год., по адм. д.№ 1645/2005 год. на ІІ а.о.; решение № 884/2002 год., по адм.д.№ 6745/2001 год. на ВАС; решение № 4136/21.07.1999 год., по адм.д. № 3174/99 год. на ВАС; решение № 1243/16.01.2009 год., по гр.д.№ 3931/2007 год. на ІV-то г.о.; решение по а.д.№ 224/2009 год. на т.о. на АС [населено място] и определения: № 13802/ 15.12.2008 год., по адм.д.№ 14511/2008 год. на ВАС; № 1035/2005 год., по адм.д.№ 8250/2005 год. на ВАС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в качеството си на купувач по сключената на 16.02.2000 год. приватизационна продажба на къмпинг „ВРАНА”, обособена част от [фирма], ответникът [фирма] е нарушил задълженията си за инвестиции, съгласно инвестиционната програма, приета по силата на чл. 1.3 от договора за неразделна част от същия, поради което е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда, съобразно уговорената между съконтрахентите неустоечна клауза.
Анализирайки поведението на купувача през посочения в исковата молба период въззивният съд е преценил като неоснователно защитното възражение на длъжника за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение за инвестиции, имащи изрично вложено от съконтрахентите съдържание, по съображения, че липсват ангажирани в хода на делото доказателства за извършени от последния постъпки за одобряване на частичен ПУП, позволяващ конкретно проектиране – съставяне на съответни инвестиционни проекти и застрояване на закупения терен, в съответствие с предвижданията на Общия градоустройствен план.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обстоятелството, че предвид договорната клауза на чл.16.4 разходите за промяна предназначението на терена, намиращ се извън регулация при сключване на приватизационната продажба, са предвидени да бъдат признати за инвестиции, а и инвестиционната програма в частта и за периода 200-2003 год. предвижда редица дейности – проучване на чужд опит, консултации, коригиране и укрепване на речното корито, почистване от излишната растителност и пр., които по своя характер не са обусловени от конкретната регулационно – застроителна характеристика на имота, каквито действия въобще не са били предприети от купувача сочи, че не е налице освобождаваща длъжника невъзможност за неизпълнението по см. на чл.81 ЗЗД.
За допълнителен аргумент в подкрепа на приетото отсъствие на извинителна причина, която да има правната характеристика на обективна невъзможност за изпълнението на длъжника, Софийски апелативен съд е възприел както направената изрична декларация на последния, обективирана в процесната инвестиционна програма за съобразяването и изцяло с Общия градоустройствен план, което не само не е направено, но и не са предприети от същия дори възможните процесуални действия по обжалване утвърдената в несъответствие тази програма регулация, така и извършено от купувача разпореждане с част от терена и заместването му в дълг от трето лице – действия непротивопоставими на кредитора.
При обосноваване на крайния правен резултат по делото решаващият съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, които подробно е обсъдил, като с оглед липсата на достатъчна конкретизация в съответствие с относимия към спора инвестиционен период в поставената на в.л. задача, въпреки дадените в тази насока указания на страната, която я поискала допускане на нова съдебно- техническа експертиза, е отказал изслушването и.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт следва, че поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и важни , не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са ирелевантни за крайния изход на спора, който е обоснован преди всичко с конкретното поведение на длъжника на фона на предприети неадекватни, с оглед закона и правния интерес на последния действия по утвърждаване на частични П. и касаещо само част от терена урегулиране на същия с промяна на първоначалното му предназначение.
При липсата на основната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, въведените от жалбоподателя критерии за селектиране на касационната жалба не следва да бъдат обсъждани – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до формулирания въпрос на процесуалното право, то според създадената при действащия ГПК съдебна практика относно неговото съдържание, за да бъде същият релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК трябва освен процесуалните действия на решаващият съд по приложението на конкретната процесуална разпоредба да са неправилни той именно да има отношение към правилността на постановено решение, т.е. само въз основа на така даденото му разрешение да е постигнат конкретния краен правен резултат, което в случая не е налице.
В с.з. от 26.02.2009 год. въззивният съд изрично е посочил, че недопуска поисканата във въззивното производство от настоящия касатор нова техническа експертиза, тъй като страната не е формулирала допустим и ясен за изпълнение предмет и задача на същата, като в тази насока са и изложените при обсъждане на доказателствения материал по делото съображения в мотивите на обжалваното въззивно решение.
Следователно, освен, че решаващият съд е единствено оправомощен да прецени дали е необходимо изслушването на нова експертиза или същата е ненужна, било защото самият той притежава необходимите специални знания, било защото обстоятелствата, които страната цели да установи със заключението на експерта са изяснени от събраните по делото доказателства или не касаят въобще последните, то така мотивираният му отказ и наличието на достатъчно доказателства за установяване на обстоятелствата, за които жалбоподателят е поискал допускане на нова съдебно- техническа експертиза, не би могъл да обоснове твърдяното разрешаване на поставения от касатора процесуален въпрос в несъответствие с трайно установената съдебна практика, която е смисъла възприет от въззивния съд.
Допълнителен косвен аргумент в подкрепа на изложеното е и застъпеното в последователната практика на ВКС разбиране, че съдът не може да основе решението си на експертиза, която не съдържа конкретни данни по относимите за спора въпроси, за изясняването на които се изискват специални знания.
Що се отнася до цитираното, явно, в тази вр. решение на ВКС № 1243/ 2009 год., по гр.д.№ 3931/2007 год. на ІV-то г.о. на ВКС, то между разрешените с него процесуалноправни въпроси, свързани с относимост на заключението на в.л. към предмета на спора, пълнотата на същото, с оглед конкретните поставените на в.л. в делбения процес въпроси и правомощието на експертите да изграждат правни изводи и формулираният от касатора въпрос на процесуалното право, който обсъден по- горе е бил предмет на разрешението на Софийски апелативен съд, отсъства изискуемия се за съставомерната съпоставка идентитет.
В тази вр. само за прецизност на настоящето изложение е необходимо също да се посочи, че цитираните съдебни актове на ВАС не се включват в съдебната практика по см. на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което въобще не могат да бъдат обсъждани като източник на противоречие с възприето с обжалваното решение разрешение на значими за изхода на спора правни въпроси, а посоченото решение № 128/2007 год., по т.д.№ 890/ 2006 год. на ВКС, ТК не съдържа произнасяне по нито един въпрос, който да е идентичен с тези, формулирани от касатора.
Или, в случая различният краен правен резултат по образуваните по предявени от Агенцията за следприватизационен контрол искови претенции по чл.92, ал.1 ЗЗД, дела – по което обжалваното въззивно решение е постановено и посоченото по- горе, като цитирано от касатора решение на ІІ т.о. на ВКС, не е обусловен от възприетото от съдилищата различно тълкуване на разпоредбата на чл. 81 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, което всъщност касаторът е имал предвид, въвеждайки основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а от различните факти и доказателства, свързани с конкретното поведение на длъжника и причините довели до неизпълнение на задълженията му по съответната приватизационна продажба – в първия случай по приетата от съконтрахентите инвестиционна програма, а във втория – по програмата за трудова заетост .
Критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текста, което не достатъчно съгласно разясненията в т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02. 2010 год., поради което въобще не подлежи на обсъждане, дори при релевантност на поставените правни въпроси.
С оглед гореизложеното касационната жалба, съобразно създадената по действащия ГПК уредба на касационния контрол като факултативен, не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради което настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на ТД [фирма], гр.София, с вх. № 5747/ 2010 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 219 от 27.04.2010 год., по т.д.№ 221/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: