1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София, 08.05.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1368 описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.10.2018г. по гр.д.№87/2018г. на АС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.439 ГПК.
Жалбоподателят- Г. Р. З., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил въззивното решение е отхвърлил иска, предявен от Г. Р. срещу В. Й. и Й. И., за признаване за установено на основание чл.439 ГПК, че Г. Р. не им дължи вземане в размер на 41 896,73 лв. за периода от 13.04.2002г. до 07.12.2006г., представляващо лихва върху главницата от общо 70 000 лв. по присъда № 32/05.07.2004г. по НОХД № 103/2004г., влязла в сила на 08.12.2005г., за събирането на което е образувано изпълнително дело № І-39/2016 по описа на ДСИ при РС – Дупница, като погасено по давност.
Установено е по делото, че изпълнително дело № 2/2007г. на СИС при РС – Дупница е било образувано по молба от 15.01.2007г. на Й. И. и В. Й. с изпълнителен лист от 09.01.2006г., издаден по НОХД № 103/2014г., въз основа на присъда, влязла в сила на 08.12.2005г. От изпълнителния лист се установява, че Г. Р. е бил осъден да заплати на взискателите по 35 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.04.2002г. до окончателното плащане, както и сторени разноски от 400 лв. Констатирано е, че след образуване на изпълнението, е бил насрочен опис на движими вещи на 04.02.2009г., а на 16.02.2009г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, със запорното съобщение връчено на 21.04.2009г., а на 12.06.2009г. отново е насрочен опис на движими вещи.
Установено и , че въз основа на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника са извършвани плащания от работодателя на суми в общ размер на 1 320 лв., като съдебния изпълнител е удостоверил, че последният превод е от 07.02.2012г. и с молба от 17.01.2013г. взискателите са поискали длъжникът да подпише декларация за притежаваното имущество и доходи, СИ е направил справка в НАП за имуществото на лицето, вкл. за регистрирани трудови договори и към 04.02.2013г. като такъв е бил регистриран същият работодател, извършвал плащания по изпълнението като трето задължено лице. Констатирано е, че на 06.03.2013г. отново е връчено запорно съобщение на работодателя „Кайк”-гр.София, което му е било изпратено на 14.02.2013г. и през м.12.2013г. и м.12.2014г. взискателите са подали молби за призоваване на длъжника да подпише декларация за имущественото си състояние и да се направи справка за приходите му, препис от която им е изпратен, връчена 23.12.2014г., като на 13.01.2014г. им е съобщено и, че следва да посочат способ за изпълнение. Прието е, че на 16.02.2016г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателите в продължение на две години, с доводи, че от 2009г. не са извършвани изпълнителни действия и че последното плащане е от 07.07.2012г. и с постановление от 17.02.2016г. СИ е констатирал прекратяването на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е удостоверил, че е влязло в сила на 07.03.2016г. Образувано е второ изп. дело № 39/2016г. по описа на СИС при РС-Дупница въз основа на молба на взискателите от 05.04.2016г.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Посочено е, че съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието е, че двугодишният срок, откогато следва да се отчита бездействието на взискателите, за да е релевантно за прекратяване на изпълнението, започва да тече от 06.03.2013г., когато по отношение на третото задължено лице се счита наложен запорът върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение и е започнала да тече нова погасителна давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), като до подаването на молбата за образуване на изпълнение по второто изпълнително дело през 2016г., не е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД за съдебно установеното вземане за лихва. По изложените съображения съдът е члел предявеният отрицателен установителен иск за неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при какви условия се погасява вземане установено с влязла в сила присъда, за което взискателите не са предприемали действия по принудително събиране, от кога тече давностния срок –от датта на образуване на изпълнителното производство или от датата на влизане в сола на присъдата е прекъсва ли погасителната давност обезсилените по право изпълнителни действия, когато изпълнителното производство е прекратено поради перемпция. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПКза допускане на касационно обжалване. Представя решение от 29.10.2015г. по гр.д.№1385/2012г., ІV г.о. на ВКС по въпроса откога се погясява по давност вземане установено с присъда, решение от 26.02.2016г. по гр.д.№1812/2015г., ІV г.о. на ВКС за предпоставките за прекратяване на изп.дело поради перемпция, решение от 30.03.2017г. по гр.д.№61273/2-16г., ІV г.о. на ВКС по въпроса прекъсва ли се давността за вземането с подаване на молба за припудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. На същите в решението е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в решение от 29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/ 2015г. , ІV г.о. на ВКС . В същата се приема, че съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност, че разпоредбата на чл.115,б.”ж” ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Това разбиране е застъпено и в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, където е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330,ал.1,б.”д” ГПК/отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116,б.”в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови издпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато косационно обжалване на въззивното решение за да бъде променена същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2018г. по гр.д.№87/2018г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: