О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София 20.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1165/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Й. и Л. Н. Й., чрез пълномощника им адв. А, срещу въззивно решение от 06.07.2009г. по гр. дело № 207/2009г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е дал разрешение по въпроса за доказателствената стойност на констативен нотариален акт и разпределяне доказателствената тежест в процеса в противоречие с установената съдебна практика, както и по въпроса за възможността да не се кредитират свидетелските показания в тяхната пълнота и неправилното им интерпретиране. Разрешен е в противоречие с трайната съдебна практика въпросът за презумираното в материалното право съвладение в полза на всички съсобственици в случаите, когато съсобствената вещ се владее само от едни от съсобствениците. Правен въпрос, решен в противоречие с установената съдебна практика е този за установяване на вътрешните отношения между отделните съсобственици, особено с непротивопоставяне на ищците на самото строителство на процесните обекти в етажната собственост. Въпросът за връзката между реализирането на правото на строеж и придобиването по давност на самото ограничено вещно право е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Неправилно и в противоречие с установената практика е решен въпросът за начина на проявление на анимуса на едноличния владелец.
Ответниците по касация А. Т. П. и Д. К. П. не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 20.02.2009г. по гр.д. № 1229/2008г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Х. Й. и Л. Н. Й. против А. Т. П. и Д. К. П. иск за допускане на делба по отношение на недвижими имоти, представляващи трети жилищен и мансарден етажи от масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-548, кв.32 по плана на с. В..
В. съд е приел от фактическа страна, че ищцата В. Х. Й. е придобила по време на брака си с ищеца Л. Й. по възмездна сделка /нот.акт №34/11.02.94г. от майка си С, която е сестра на ответницата А, ? ид.ч. от дворното място. Макар да не са представени по делото документите по реда на чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./, безспорно преди тази сделка, двете сестри са си учредили взаимно право на строеж. На името на А. П. е било издадено разрешение №15/28.06.94г. за строеж за еднофамилна двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект за изграждане на полуподземен етаж, партер с офис и канцеларии, първи и втори жилищни етажи и мансарден етаж в подпокривното пространство. След издаване разрешението през 1994г. дворното място е било разделено на два парцела. През 1996г. е завършено строителството на сградата като са изградени и процесните два етажа. Ищците имат построена в същото дворно място, но попадаща в другия парцел, жилищна сграда на калкан със сградата на ответниците. Те не са живели в процесния имот, който се обитава от ответниците. Въззивният съд е приел от правна страна, че страните са си учредили право на строеж на двуетажни сгради. Ответниците са излезли извън обема на правото на строеж по чл.56 ЗТСУ /отм./ и безспорно са построили в повече двата етажа, предмет на иска. По силата на чл.92 ЗС имотите са приращение и са станали съсобствени между страните. Всеки от съсобствениците владее собствените си идеални части, но ответниците са владели от 1996г. и частите на ищците като са манифестирали и обективирали пред тях намерение за своене. Ищците са живели в друг имот, посещавали са процесния само по покана на ответниците и са считали, че е техен. Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт през 2008г. и са установили в процеса, че са придобили имота по давност.
Касаторите се позовават на решен в противоречие с установената съдебна практика процесуалноправен въпрос относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и преценката на доказателствената стойност на констативния нотариален акт за право на собственост, издаден по обстоятелствена проверка. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч.и посочените от касатора решения. Въззивният съд е зачел доказателствената сила на констативния нотариален акт по реда на чл.143 ГПК /отм./ след анализ на събраните гласни доказателства във връзка с оспорването от страна на ищците, че не е изпълнен фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС и имотът не е придобит по давност. Той е достигнал до извод, че констатираните права са придобити от ответниците и удостовереното в акта не е опровергано. Приетото в обжалваното решение не противоречи на посочените от касатора решения № 153/2005г.,ВКС, №233/2003г., ВКС и № 1340/1985г., ВС. С последните не се придава различна от възприетата в обжалваното решение доказателствена стойност на констативния нотариален акт.
Втората група процесуални въпроси – отказът да се кредитират свидетелските показания в тяхната пълнота, както и тяхното неправилно интерпретиране, също не обосновават допускане на касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1, т.2 ГПК във връзка с приложеното решение № 87/1958г. по гр.д. №55/58г. на ВС. Въззивният съд е постановил решението си след анализ на относимите към делото факти и обстоятелства и след преценка на доказателствата, вкл. гласните по реда на чл.136 ГПК/отм./. Той е изложил съображения относно кредитирането на гласните доказателства – показанията на свидетелите В, П. , Й. , в т.ч. и показанията на сочения от касатора свидетел Л. Останалите доводи по този въпрос се отнасят до необоснованост на обжалвания акт, която не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване след въведеното с чл.288 и сл. ГПК /2007г./ производство по предварителна селекция на жалбите, а е касационно основание по чл.281,т.3 ГПК при вече допуснато касационно обжалване.
Въпросът за презюмираното в материалното право съвладение в полза на всички съсобственици в случаите, когато съсобствената вещ се владее само от едни от съсобствениците, също не обуславя допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Сочените решения на ВКС № 239/1996г.,І г.о., № 265/2004г.,Іг.о., № 238/2000г., І г.о. и № 140/2006г., І г.о., са неотносими към така поставения въпрос, както и към спора, тъй като касаят взаимоотношения между сънаследници по повод установено от някой от тях владение върху сънаследствения имот, а оттук и изискуемото доказване на манифестиране промяна на държането на частите на останалите сънаследници във владение. В разглеждания случай страните не са сънаследници, тъй като съсобствеността между тях не произтича от наследство. Освен това в изводите си въззивния съд е приел, че установеното владение не е било съмнително, т.е можело е да се определи със сигурност, че ответниците упражняват фактическата власт и имат намерение да държат имота като свой, не е упражнявано тайно по отношение на касатора, на когото се противопоставя и е разкривало по недвусмислен начин намерението на ответниците да държат имота като свой и да го придобият по давност. Въпросът за установяването на вътрешните отношения между отделните съсобственици – непротивопоставяне на ищците на самото строителство на процесните обекти, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не са развити релевантни доводи. Липсва на ясна и точна формулировка на този правен въпрос като значим за делото и включен в предмета на спора, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Ето защо и съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК той не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. При това положение определение по чл.288 ГПК и решение №803/1994г., ВС са неотносими. За пълнота на изложението следва да се посочи, че решението на ВС касае въпрос за придобиване на владение със съгласието на предишен владелец, което е неотносимо към настоящия спор. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос за връзката между реализирането на правото на строеж и придобиването по давност на самото ограничено вещно право. Не се излагат конкретни доводи във връзка с изхода на спора и налагащи такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Въпросът за начина на проявление на анимуса на едноличния владелец също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението. Решение № 2831/1979г. на ВС, в противоречие на което касаторът счита, че е решен правен въпрос в обжалваното въззивно решение, касае преценката на конкретни факти, обосноваващи извод за прекратяване владението върху сънаследствена вещ от останалите сънаследници и установяване владение от един от тях, който не допуска останалите да я ползват и се ползва от нея по такъв начин, че я счита за своя.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.07.2009г. по гр. дело № 207/2009г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.