О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София, 20.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1755 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. П. И. от гр. К., против решението от 27.05.2009г., постановено по гр.д. №188/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което след като частично е отменено решението, постановено по гр.д. №1518/2008г. на Казанлъшки районен съд, е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга З. П. И. и е уважен предявения срещу него от М. Г. И. иск с правно основание чл.83 от СК от 1985г./отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Г. И. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение, е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга З. П. И. и е уважен предявения срещу него от М. Г. И. иск за заплащане на издръжка на бивш съпруг с правно основание чл.83 от СК от 1985г./отм./ – в размер на 40лв. месечно за едногодишен срок, считано от 12.02.2009г. – датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
Касаторът счита, че въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е решен противоречиво с въззивното решение и с решение №1302 от 27.12.1995г. по гр.д. №764/1995г. на ВС, ІІ г.о. Позоваването на посоченото решение е неоснователно, тъй като в него не е решен въпросът за вината, а въпросът дали наследникът на ищеца в бракоразводно дело, починал в течение на процеса, може да продължи процеса като установителен – за да установи брачните провинения на преживелия съпруг и че бракът е бил дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Освен, че с приложеното решение не е разрешен въпроса за вината, по делата също така няма и идентичност на релевираните брачни провинения. Отделно от това в настоящия случай съдът е разрешил спорния по делото въпрос дали разстроилото дълбоко и непоправимо брака на страните дълго отсъствие на съпруга е било по обективни причини, в който случай съдът не се произнася по вината, или дългото отсъствие на съпруга не е било наложително, в който случай съдът дължи произнасяне по брачната вина. Именно решаването на този въпрос е от значение за изхода на конкретния спор, по който е постановено въззивното решение, а такъв въпрос не е разрешен с приложеното решение, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Касаторът счита, че по иска за издръжка на бивш съпруг с въззивното решение въпросът за причинната връзка е разрешен при противоречива съдебна практика. В С. кодекс от 1985г. /също в този от 1968г./ не се съдържа изискване относно неработоспособността – дали е необходимо тя да е настъпила по време на брака или да е свързана с него. Поради това с приложените решение №1699 от 20.07.1972г. по гр.д. №1273/72г. на ВС, ІІ г.о. и решение №2420 от 02.10.1075г. по гр.д. №1261/75г. на ВС, ІІ г.о. е прието, че при настъпила след прекратяване на брака неработоспособност е необходимо да се установи и връзка с брака. С въззивнотото решение е прието, че неработоспособността е настъпила по време на брака. Т.е. релевираният въпрос е решен с приложените решения, но не е решен с обжалваното решение, поради което неоснователно се иска допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.05.2009г., постановено по гр.д. №188/2009г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба от З. П. И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: