О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 402/2009
гр.София, 05.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4044/2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Х. В. и С. Х. В. и двамата от гр. П. срещу решение № 548/3.04.2008 . по гр.дело № 220 по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта с която недвижимият имот е възложен на М. А. И.. К. се позовават на основанията, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК – т.1,2 и 3, защото въззивният съд е приел, че по отношение на преживелия съпруг законът не изисква на същия да е предоставено упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца, а е достатъчно да няма друго жилище, който извод бил в противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС. По отношение на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК касаторите твърдят, че нормата на чл.288 ал.2 ГПК е неясна и подлежи на разширително тълкуване, защото считат, че тя регламентира две отделни хипотези и предпоставките за възлагане следва да са налице поотделно за всяка от тях. В подкрепа на твърденията си касаторите цитират съдебна практика на ВКС в решения по гр.дело № 21/2003 г., по гр.дело № 766/2002 г., по гр.дело № 568/по описа за 2005 год. /на І г.о./ и ТР № 1/14.05.2004 г.
Касаторите В. Х. В. и С. Х. В. са обжалвали и постановеното допълнително решение № 1041/27.05.2008 г. по гр.дело № 220/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлено искането им да бъде допълнен диспозитива на основното решение № 548/3.04.2008 г. по същото гр.дело, с правното основание по силата, на което съдът възлага на М. И. съсобствения между страните имот и е определен срок за плащане на уравнение, на основание чл. 288 ал.6 ГПК /отм./. В изложението си към тази касационна жалба касаторите поддържат същите основания за допускане на касационно обжалване на допълнителното въззивно решение, съгласно чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК и цитират същата съдебна практика на касационния съд, без да разграничат всяка една от трите самостоятелни хипотези и без да ги аргументират, като отделни основания.
Ответницата по касационните жалби М. А. И. от гр. П. изразява становище за тяхната неоснователност и моли да се оставят без уважение.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 548/3.04.2008 г., постановено по гр.дело № 220/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по нито една от посочените от касаторите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения: за да отмени решение от 5.11.2007 г. по гр.дело № 1679/2006 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан апартамент № 9, находящ се в гр. П., ул.”К” № 1 вх.”А” ет.3 и вместо това да постанови въззивно решение, с което е възложил в дял на съделителката М. А. И. същия недвижим имот, с произтичащите от това правни последици, решаващият съд е приел, че ищцата М. А. И. е преживяла съпруга, а имотът е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й, т.е. тя отговаря на изискванията, регламентирани в първата хипотеза на чл.288 ал.2 /отм./. Въпреки, че касаторите не са конкретизирали съществения материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл, от обстоятелствената част на изложението им касационният съд го дефинира, като първата хипотеза на чл.288 ал.2 ГПК /отм./, приложена от съда, в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в решения № 782 по гр.дело № 568/2005 г., № 225/2003 г. по гр.дело № 766/2002 г.; № 586/2003 г. по гр.дело № 21/2003 г. и ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК. Цитираната съдебна практика на касационния съд е единна и последователна в изводите си, че разпоредбата на чл. 288 ал.2 ГПК /отм./ поставя изисквания за възлагане на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност в две хипотези, а именно:когато имуществената общност е прекратена със смъртта на единия съпруг и втората хипотеза – когато имуществената общност е прекратена с развод. В първата хипотеза, която е разгледана и приложена от решаващия съд в конкретния спор изискването е преживелият съпруг да няма собствено жилище и да е направил искане да му бъде предоставен имота в дял. Втората хипотеза е относима към друго правоотношение, което не е предмет на настоящия спор и в този смисъл решаващият съд се е съобразил именно със съдебната практика на ВКС.
Тези съображения налагат извода, че не е налице нито едно от посочените в чл.280, ал.1 ГПК хипотези, защото практиката на ВКС е съобразена с разрешения съществен материалноправен въпрос от въззивния съд, който е предоставил в дял на преживялата съпруга недвижимия имот, чиято имуществена общност е прекратена със смъртта на другия съпруг, която хипотеза не изисква предоставяне на родителски права върху непълнолетни деца, относимо изискване към втората хипотеза, когато имуществената общност е прекратена с развод. Процесуалната норма на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ е ясна и по нейното приложение има единна и последователна практика, както на съдилищата, така и на ВКС, поради което не се налага друго тълкуване, което би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допълнителното решение № 1041/27.06.2008 год. по гр.дело № 220/2008 г., постановено от въззивния съд също не следва да се допусне на касационно обжалване, защото касаторите не са конкретизирали същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който решаващият съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позоваването само на процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК, без да се аргументира наличие на всяка една от хипотезите, която представлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване ограничава касационният съд в преценката му доколко са налице изискванията на нормата, за да се приложи по отношение н а въззивното решение.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивно решение № 548 и на въззивно решение № 1* постановени по гр.дело № 220/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 548/ 3.04.2008 г. по гр.дело № 220/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на В. Х. В. и С. Х. В. от гр. П., с вх. № 11426/14.05.2008 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1041/27.06.2008 год. по гр.дело № 220/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на В. Х. В. и С. Х. В. от гр. П., с вх. № 18300/23.07.2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/ЕЛ