О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр.София, 10.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №291 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Т. и М. Д. Б., чрез адв. Д. К. , срещу определението от 13.01.2010г. по ч.гр.д. №531/2009г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.07.2009г. по гр.д. №4114/2009г. на Бургаски районен съд за прекратяване на делото.
Ответниците Ж. Д. М., М. Д. Г., Д. А. Б., Б. Л. Б. и К. Б. Б. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на удостоверение за наследници № от 13.02.1992г. на Община Б., в което не е включена като наследник на А. Б. А. наследодателката на ищците К, съпруга на А. А. от 1946г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството е процесуално недопустимо, тъй като за ищците не е налице правен интерес от установяване неистинност на удостоверението за наследници. В разглеждания случай по спряното производство по иска за собственост ищците са основали легитимацията си на наследствено правоприемство, а ответниците са го оспорили. Всяка от страните е представила удостоверение за наследници, като в представеното от ищците тяхната наследодателка е вписана като наследник, а в представеното от ответниците не е вписана.
Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е за правния интерес от установяване истинността или неистинността на удостоверението за наследници.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение е чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена т.1/ от ГПК. Това основание в случая не е налице, тъй като с приложените от касаторите Решение №2239 от 20.03.2003г. на ВКС, ІVг.о. и определение №79 от 06.02.2009г. по т.д. №656/2008г. на ВКС, ТК, не е разрешен разрешения от въззивния съд правен въпрос. Решението е по иск за установяване неистинност на декларация за притежаваните земеделски земи от наследодателя – документ с правно значение за спора между страните за собственост на земеделските земи към настоящия момент. Определението е по иск с правно основание чл.71, ал.1 ТЗ. В тези производство разрешения от въззивния съд правен въпрос не е стоял на разглеждане. Посочени са две решения на ВС от 1962г. и 1970г., които не са представени и не са посочени пълни данни за тях, а посочените се отнасят до правния интерес от установяване на бащинство.
Няма основание за допускане на касационното обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК /чл.97, ал.3 ГПКотм./ е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. По разрешения от въззивния съд правен въпрос също има практика, изразена в Решение №268 от 20.03.2009г. по гр.д. №972/2008г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че ищецът няма правен интерес от установяване истинността на конкретното съдебно удостоверение, тъй като правната уредба не съдържа ограничение относно това колко пъти може да се издаде удостоверение за наследници. Затова установяването на неистинност на едно от издадените удостоверения за наследници няма сила на присъдено нещо за всички издадени до този момент и след това.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.01.2010г. по ч.гр.д. №531/2009г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.07.2009г. по гр.д. №4114/2009г. на Бургаски районен съд за прекратяване на делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: