3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
[населено място] , 11,06,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1374 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 2 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 24 / 17.01.2013 год. по ч.т.д.№ 645 / 2012 год. на Върховен касационен съд , второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна касационна жалба против определение от 30.11.2011 год. на Софийски градски съд , постановено по ч.гр.д.№ 15058 / 2011 година . Със същото е потвърдено определение от 23.11.2010 год. , постановено от Софийски районен съд , ГО, 69 състав по ч.гр.д. № 53780 / 2010 год. , с което е оставено без разглеждане искането на страната за продължаване срок за депозирането на отговор на връчен й съдебен документ , в производство, образувано по реда на Регламент № 1393 / 2007 год. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела . Жалбоподателят оспорва правилността на определението на предходния касационен състав , с доводи основани на чл.7 от Регламента , предпоставящ за връчването да намери приложение законодателството на държавата на получаващия орган, т.е. действащият ГПК .Предвид неприложени към връчвания документ , в съответен превод , макар описани , доказателства , жалбоподателят счита , че с оглед чл.7 от Регламента в компетентността на получаващия орган е и преценката относно валидността на връчването на такъв документ, което е предпоставяло съдът да откаже такова до представяне на приложенията към исковата молба , какъвто не е предмета на искането му, отправен до съда .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.2 пр. 2 ГПК .
За да остави частната касационна жалба без разглеждане , съставът на второ търговско отделение на ВКС е преценил, че въззивното определение не е от категорията обжалваеми касационно определения по чл. 274 ал.3 ГПК , тъй като не е преграждащо за развитието на производството , образувано за връчване на съдебен документ, по реда на Регламент № 1393 / 2007 год. , нито със същото се разрешава по същество материалноправен спор, свързан с предмета на производството , нито се прегражда разрешаването на такъв спор. Тези изводи са основани на предмета на определението на първоинстанционния съд – като определение по движението на делото , с непреграждащ характер и за което не е предвиден инстанционен контрол .
Изложените от жалбоподателя съображения не касаят допустимостта на касационното обжалване , в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,отречена от предходния състав на ВКС . Формалното наличие на посочена в мотивите на определението ответна страна / очевидна техническа грешка / , не предпоставя недопустимост на определението или основание за връщането му за поправка на очевидна фактическа грешка , като нерефлектиращо върху диспозитива му .
Настоящият състав намира, че мотивите на атакуваното определение следва да бъдат споделени , досежно характеристиката на първоинстанционното определение , като непреграждащо развитието на производството и неразрешаващо по същество материалноправен спор , свързан с предмета на същото, предвид което и необжалваемо .Необжалваемостта на първоинстанционното определение обуславя недопустимост на въззивното определение по потвърждаването му след разглеждане по същество, въпреки недопустимостта на частната жалба , неотговаряща на никоя от предпоставките по чл.274 ал.1 ГПК . Не се касае за определение с предмет отказ за продължаване на процесуален срок за дължимо в конкретното производство действие , т.е. за искане с правно основание чл.63 ГПК . Предметът на производството по връчване на документ , по реда на Регламент № 1393 / 2007 год. , се изчерпва с процедурата по връчването – с приемане на документа или отказ за приемането му , на изчерпателно посочените в чл. 8 от Регламента основания , в който случай разпоредбата изрично урежда правомощията на получаващия орган . Дори искането да би било квалифицирано по чл. 63 ГПК , с оглед формално претендираното „продължаване на срок „ , определението на съда отново би било необжалваемо . С прекратяването на производството по връчването на съдебния документ / призовка , а не искова молба , макар възпроизвеждаща обстоятелствата и доказателствата по същата / , обаче , формално удостоверено с разпореждане от 04.02.2011 год., към момента на подаването на частната касационна жалба , за [фирма] се явява отпаднал правния интерес от последващо атакуване на недопустимото , с оглед гореизложените съображения , въззивно определение , поради което и крайният извод на съда за процесуална недопустимост на частната касационна жалба следва да бъде споделен .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 / 17.01.2013 год. по ч.т.д.№ 645 / 2012 год. на Върховен касационен съд , второ търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :