О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4486 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.05.2015 год. по гр. д. № 755/2015 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.11.2014 год. по гр. д. № 18816/2013 год. на Варненския районен съд в частта, с която са отменени решенията на общото събрание /ОС/ на собствениците в етажната собственост /ЕС/ с адрес [населено място], [улица], обективирани в протокол от 4.09.2012 год. по исковете на Л. Х. В., както и в частта, с която е прекратено производството по исковете й за отмяна на решенията на ОС на ЕС по протоколи от 17.02.2010 год. и от 3.09.2010 год.
Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на решенията на ОС на ЕС по протокола от 4.09.2012 год., се обжалва с касационна жалба в срок от управителя на ЕС на сградата Д. И. Ч., чрез пълномощника адвокат Яв. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът претендира и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. С оглед изложените съображения и в уточнителната молба към първоначалното изложение следва да се приеме за поставен като правен въпрос от значение за спора този за характера на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, без да е обосновано в какво се състои значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се позовава и на представеното определение № 74 от 24.03.2015 год. по ч. гр. д. № 6349/2014 год. ВКС, ІІ г. о., което според него противоречи на приетото в обжалваното въззивно решение по същия правен въпрос. С него е прекратено производството по иск на друг собственик в същата ЕС за отмяна на решенията на това общо събрание на етажната собственост поради изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Горното следва да се приеме като поддържане на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, макар и изрично да не е посочено от касатора.
В писмен отговор ищцата Л. В., чрез адв. Кр. С., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по съображения за липса на формулиран правен въпрос от значение за делото. Евентуално поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 40 ЗУЕС относно решенията по протокола от 4.09.2012 год. са уважени, въззивният съд приел на първо място, че е спазен преклузивния срок за предявяването им, съгласно изменението на чл. 40, ал. 2 ЗУС с ДВ бр. 57/2011 год., считано от узнаването им от ищцата на 29.11.2013 год. и на второ място – установено е от събраните доказателства допуснати нарушения на чл. 13, ал. ал. 1 и 7 ЗУЕС при свикване на събранието. Поради това и останалите доводи за незаконосъобразност на тези решения не са обсъждани.
Поставеният от касатора въпрос за характера на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е релевантен за спора доколкото е направен извод за допустимост на предявения иск по чл. 40, ал. 2, като съдът е приел същият за спазен с оглед установяване момента на узнаване на атакуваните решения от ищцата да е този, в който тя е получила същите като писмени доказателства към предявен срещу нея иск от ЕС. Този извод е обоснован от установените по делото доказателства, като въпросът за спазване на срока за подаване на молбата за отмяна на решение на ОС е фактически, подлежащ на доказване от страните и преценка на ангажираните доказателства. Касаторът, ответник по исковете, не е установил друг начален момент на срока с ангажираните от него показания на свидетелката Д. В., а именно да е налице оповестяване на решенията по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, което е в негова доказателствена тежест. Поради това и доводите му в тази насока представляват оплаквания против направения от съда извод за спазване на срока за предявяването на исковете по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС – 30-дневен от узнаване на решенията от ищцата. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие с представеното определение № 74 по ч. гр. д. № 6349/2014 год. на ВКС, ІІ г. о., което не представлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед на това, че с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение / т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т. д. № 2/2010 год. ОСГТК на ВКС/. От друга страна, видно от мотивите му, изводът за недопустимост на иска е обусловен от установения по това дело факт за изтекъл срок с оглед обстоятелството, че ищцата по това дело не е живеела в самостоятелния обект в ЕС и произтичащите от това последици относно уведомяването й за ОС, респ. за решенията на същото, т. е. различният извод е обусловен от различен факт, подлежащ на доказване в производството. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС, като преценката за спазване на срока е обусловена от различни релевантни факти, още повече, че в настоящето производство липсват данни за оповестяване на спорните решения. Затова и поставеният от касатора в изложението му въпрос не може да обоснове наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като произнасянето по него не е в противоречие със съдебната практика относно преклузията на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, нито е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на съображения за наличието й. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв., съгласно представените списък и доказателства за тях – договор за правна защита и съдействие от 21.08.2015 год.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1052 от 29.05.2015 год. по гр. д. № 755/2015 год. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Д. И. Ч., управител на Етажната собственост на сграда в [населено място], [улица], чрез адв. Яв. К..
Осъжда Етажната собственост на сграда в [населено място], [улица], представлявана от управителя Д. Ч., да заплати на Л. Х. В. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева /.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: