3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 932/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 259 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 344/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №686 от 09.02.2012 г. по гр.д. №1126/ 2011 г. на Районен съд – Разлог, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу Я. М. Д. – от [населено място] за установяване, че ищецът има вземане 5959.80 евро по Запис на заповед от 29.08.2006 г., със законната лихва и разноски, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 165/2011 г. на Районен съд – Разлог, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – Р.№254/14.07.2011 г. по гр.д.№ 569/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№60/11.03.2010 г. по гр.д.№ 878/ 2010 г. на ВКС, ІІ г.о., които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. при оспорване истинността на частен документ от лицето, посочено в документа, че го е подписало, то ли носи доказателствената тежест за установяване автентичността (вероятно жалбоподателят има предвид неавтентичността) на подписа и 2. доказано ли е възражението за неавтентичност на подписа, ако в заключенията си вещите лица – графолози сочат, че не могат да установят безспорно авторството на оспорения подпис и не са представени други доказателства в подкрепа на възражението за неистинност на подписа. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Я. М. Д. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е изложил, че ответницата е оспорила Запис на заповед от 29.08.2006 г. с възражение, че не го е подписала, като изслушаните единична и тройна графологични експертизи с оглед особеностите на подписа, не дават категоричен отговор дали лицето, посочено като издател, е подписало документа, и не са ангажирани други релевантни за делото доказателства. Като е посочил, че при оспорване от издателя на недействителността на записа на заповед поради липса на негов подпис и при липса на твърдения на страните записът на заповед да обезпечава тяхно каузално правоотношение, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответницата, че не е подписала записа на заповед, записът на заповед е недействителен и не обезпечава вземане на ищеца.
С оглед изложеното, релевантни са изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, които се свеждат до въпроса за доказателствената тежест при оспорване истинността запис на заповед от страната, чиито подпис носи – от издателя. Този въпрос въззивният съд е решил в съответствие със съдебната практика – включително с посоченото от жалбоподателя постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Решение № 254/14.07.2011 г. по гр.д.№ 5659/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Тази практика е в смисъл, че когато страната оспорва истинността на частен документ, който носи неин подпис, тежестта да докаже неавтентичността на документа е върху нея, което правило се извежда от презумпцията за истинност на подписания документ и регламентирано в чл.193 ал.3 пр.2 ГПК. Проверка на автентичността на документа съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица – чл.194 ал. 1 ГПК, без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, което следва да цени наред с всички доказателства. Ако изслушаната експертиза не може да даде категоричен отговор относно авторството на подписа, съдът неправилно и в нарушение на чл. 194 ал.1 ГПК е ако изгради изводите си само на експертизата, без да прецени и събраните по делото свидетелските показания, посочени от насрещната страна, установяващи, че оспореният документ е създаден и предаден на страната.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с тази практика. Приел е, че ответницата, като издател на записа на заповед, носи тежестта на доказване неавтентичността на документа – че подписът не е неин. При изслушани заключения на графологически експертизи, които с оглед особеностите на подписа, не могат да установят да е на ответницата оспореният подпис, тъй като не са събрани доказателства, ангажирани от ищеца, въз основа на които съгласно чл.194 ал.1 ГПК съдът да стигне до друг извод – че оспореният от ответницата подпис е неин – в съответствие с посочената съдебна практика, въззивният съд е приел за доказано оспорването от ответницата на подписа й върху записа на заповед.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 259 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 344/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: