О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4483/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3900/04.09.2017г.,подадена от Т. А. Е.,против решение №118/11.07.2017г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№120/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №213/6.04.2017г. по гр.д.№1158/2016г. по описа на Шуменски районен съд в обжалваната му част-за отхвърляне на предявеният от Т. А. Е. иск по член 124,ал.1 ГПК,за признаване за установено по отношение на Г. Й. Г.,че е собственик на 3/4 идеални части от недвижим имот:нива от 19,873 дка,шеста категория,местн.”С.”,в землището на [населено място], [община],описана в решението,както и отхвърля предявеният от З. В. Е. иск по член 124,ал.1 ГПК,за признаване за установено по отношение на Г. Й. Г.,че е собственик на гореописания недвижим имот,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Г. Й. Г.,чрез пълномощника си адвокат Г. Г. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно и се установява от представеното по делото Решение №3-2/21.07.1994г. на ПК,гр.Шумен,че на наследодателя на ищеца Т. А.-А. Е. М.-поч.1995г. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи,включително и процесния-описаната в исковата молба нива от 19,873 дка,като съгласно удостоверение за неследници изх.№239/12.11.2015г. А. Е. М.-поч.1995г. е оставил за свои законни наследници:дъщеря А. А. М.,син Ф. Е. М.,син Т. А. Е.-настоящия ищец по делото, и по заместване наследниците на починалата преди наследодателя негова дъщеря Е. А. Е.,като всяко от децата и общо от внуците му са наследили,съгласно член 5,чл.10,ал. ЗН по 1/4 идеална част от наследството,включително и от процесния имот.Съдът е посочил,че впоследствие,синът Ф. Е. починал на 01.07.2011г. и неговите наследници К. К.-негова съпруга дарила на ответника Г. Й. Г. 1/16 идеална част от процесния имот по силата на нот.акт №169/2015г. на нотариус Св.С.,а двамата наследници на Ф. Е.-К. К. и Б. К. продали на ответника Г. 3/16 идеални части от имота,обективирано с нотариален акт №170/2015г. на нотариус Св.С..Съдът е приел,че безспорно ищецът Т. А. Е.,по наследство от баща си е придобил правото на собственост върху 1/4 идеална част от процесния имот,като въпреки че не е прецизирал в молбата си,то следва да се приеме,че претенцията за собственост на основание изтекла придобивна давност касае останалата част от имота 3/4 идеални части,а по отношение на втория ищец-съпругата на Т. Е.-З. М.,съдът е посочил,че тя не може да стане собственик на наследената от съпруга и 1/4 идеална част ,а правото й на собственост би могло да възникне само по отношение на останалата част от имота,за която се претендира,че е придобита по оригинерен способ-придобивна давност.Съдът е отбелязъл,че по делото е представен предварителен договор за прехвърляне на собствеността на описаните в него земеделски имоти,сключен,приживе от наследодателя А. Е. М. и Т. А. Е.,срещу задължение за издръжка и гледане,при който не е предадено владението върху имота.Във връзка със спорния момент-упражняването на фактическа власт върху целия имот от ищците,съдът е посочил,че е установено по делото,че ищците не са обработвали лично земята,а само първият ищец Т. Е. е сключвал договори за наем,аренда и съвместно обработване на земята,но тези негови действия съдът посочва като извършени действия от негова страна по управление на съсобствения наследствен имот,които не представляват действия на упражняване на владение по смисъла на член 69 ЗС.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищецът Т. Е. и съпругата му ищцата З. Е.,не са станали собственици на целия имот,поради изтекла в тяхна полза придобивна давност,т.к. на първо място не е доказано,че са упражнявали еднолична фактическа власт върху процесния имот,като се позовал на приетото с Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС,е приел,че ищецът Т. Е. се явява собственик на ј идеална част от имота по наследство от баща си А. Е.,а ищцата З. Е. не е наследник,нито е придобила имота по давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторът заявява/цитирам/:
„Във връзка с Разпореждане №674/07.09.2017г. и във връзка с гр.д.№120 по описа за 2017г. и исканите основания за допускане на Касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК Считам,че Решението е неправилно и е в противоречие с материалния закон поради това правя искане за касационно обжалване пред ВКС за доказване на собствеността ми по отношение на поземлен имот с идентификатор №17573128 в [населено място],обл.Шумен.”
След което излага доводи по същество на спора,навежда оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,които не кореспондират с доказателствата по делото.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на изложението на касатора по член 284,ал.3 ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а само се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118/11.07.2017г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№120/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: