6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С., 13,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1768 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2645 от 25.ІІ.2015 г. на сдружението с нестопанска цел „Р. К. М. С.”, подадена против онази част от определение № 3195 на Софийския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 4056/2014 г., с която е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 5258 на СГС, ТК, с-в VІ-15, от 26.ІІІ.2013 г. по т. д. № 4306/2011 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во поради недопустимост на неговия иска с правно основание по чл. 25 ЗЮЛНЦ, предявен несвоевременно срещу ответното сдружение с нестопанска цел „Б.”-С.. Отделно със същата частна жалба се атакува същото въззивно определение и в останалата му част: с която е била оставена без разглеждане частна жалба на С. настоящ частен касатор (с вх. № 45006/10.ІV.2014 г.) против определение № 5258/26.ІІІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15, по т. д. № 4306/2011 г. в частта му за отмяна на протоколното опредеение от откритото с. з. на 10.І.2014 г. за приключване на устните състезания по първоинстанционното дело и за даване ход на същото за постановявене на решение по съществото на спора.
Оплакванията на С. настоящ частен касатор са за необоснованост на атакуваното въззивно определение, с оглед което се претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия и произнасяне по съществото на исковата претенция с правно основание по чл. 25 ЗЮЛНЦ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сдружението с нестопанска цел [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по четири материално- и процесуалноправни въпроса, имащи „отношение към правото на защита”, а оттам – и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „Откога започва да тече едномесечният срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ – от датата на проведеното Общо събрание на сдружението с нестопанска цел или от датата на уведомяването за взетите решения?”
2./ Какво представлява изразът „обективна невъзможност” да бъде представен по делото изискан от съда оригинал по смисъла на чл. 183 ГПК?
3./ „Трябва ли пълномощното за представителство пред Общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел да е конкретно, т. е. в него да бъде посочена дата на ОС, дневен ред и как да се гласува или е достатъчно това да е общо пълномощно – без да бъдат конкретизирани тези обстоятелства?”
4./ „При представителство по пълномощие пред Общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел къде трябва да бъде съхранявано пълномощното – при пълномощника или при самото юридическо лице с нестопанска цел, за което е проведено Общото събрание?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация /и по исковете/ сдружение с нестопанска цел „Б.”-С. писмено е възразило чрез своя законен представител както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че макар в изложението към частната касационна жалба да са били изведени четири въпроса, то те не са такива, които да са обусловили изводите на въззивния съд – касаторът не е обосновал такава връзка, а и освен това същите са насочени изцяло към оспорване преценката на САС по отношение едни или други доказателства по делото, т.е. отнасят се до основателността на жалбата, а не до приложното поле на касационния контрол.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на С. „Р. К. М. С.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт на въззивната инстанция, за възприемането от страна на последната на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото и представителят на юридическото лице частен касатор признава изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, че релевираните от него въпроси всъщност се отнасяли до правото му на защита по делото пред САС, то погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, по никакъв начин не обосновава приложно поле на последния. Четирите релевирани в изложението по чл. 284, ал. 2 ГПК към частната касационна жалба въпроси се отнасят изцяло до правилността на въззивното пределение в атакуваната негова част. В заключение, съгласно т. 4 от задължителните постановки на същото ТР на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Юридическото лице частен касатор обаче не навежда конкретни доводи в нито един от двата неотделими аспекта на това общо основание за допускане на касационното обжалване.
По аналогия от текста на чл. 296, т. 3 ГПК, налагаща в процесния случай извод, че при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК прекратителното определение на първостепенния съд влиза в сила, то пряка процесуална последица от този факт е, че следва да се потвърди, като правилно /законосъобразно/ атакуваното въззивно определение в останалата му част: с която е била оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 45006 от 10.ІV.2014 г. на русенското сдружение с нестопанска цел „Р. К. М. С.” против определение № 5258/26.ІІІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15, в частта му, с която се отменя протоколното определение от откритото с.з. на 10.І.2013 г. за приключване на устните състезания по делото и даване ход на същото по същество за постановяване на решение по съществото на спора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3195 на Софийския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 4056/2014 г. В ЧАСТТА МУ, с която е била оставена без уважение частна жалба (с вх. № 45006/10.ІV.2014 г.) на русенското сдружение с нестопанска цел „Р. К. М. С.” против частта от определение № 5258/26.ІІІ.203 г. на СГС, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 4306/2011 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во, като заведено по процесуално недопустим /просрочен/ иск с правно основание по чл. 25 ЗЮЛНЦ.
ПОТВЪРЖДАВА същото въззивно определение В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1768 по описа за 2015 г.