О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2959/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. В. като пълномощник на В. Г. К., против решение № 676 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 6202/2012 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са изведени като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: следва ли наследникът със запазена част от наследството, когато упражнява правото си по чл. 30, ал.1 ЗН срещу лице извън кръга на наследниците, на което е завещан конкретен имот, да е приел наследството по опис; следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя. По отношение на първия въпрос жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, а по втория – на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по него.
В писмен отговор на касациионната жалба ответницата по касация малина Х. Д. изразява становище, че въззивното решение е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 30, ал.2 ЗН, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 09.01.2012 г. по гр.д. № 20635/2011 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е намалено завещателното разпореждане на Х. Ф. В., поч. на 15.01.2010 г., извършено със саморъчно завещание от 28.04.2006 г., с което същият е завещал на В. Г. К. собствения си недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], като е възстановена запазената част на М. Х. Д. в размер на 1/3 ид. част от наследството на Х. В., и е допуснато да се извърши съдебна делба на посочения недвижим имот между М. Х. Д. и В. Г. К. при права 1/6 ид. част за М. Д. и 5/6 ид. части за В. К..
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със саморъчно завещание от 28.04.2006 г. Х. В. завещал на своя внук В. Г. К. собствения си апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Х. В. е починал на 15.01.2010 г. и е оставил за наследници по закон две деца: М. Х. Д. и С. Х. К., майка на ответника. Процесният апартамент е бил съсобствен между наследодателя Х. В. и ответника В. К. при равни права, като поставен в общ дял на двамата по силата на съдебна спогодба, сключена по гр.д. № 6992/84 г. на Софийски районен съд. Поради това съдът е направил извод, че наследодателят В. е могъл валидно да се разпореди само с притежаваната от него 1/2 ид. част от това жилище.
По- нататък съдът е приел, че завещаният имот изчерпва наследството, оставено от Х. В., поради което извършеното от него завещателно разпореждане е общо и придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник. Съдът е намерил, че по делото не е проведено доказване към момента на откриване на наследството в наследствената маса да са били включени други недвижими или движими вещи. Посочил е, че в тази хипотеза разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН не намира приложение и не е необходимо наследникът да е приел наследството по опис, за да упражни правото си на възстановяване на запазената част по отношение на лице, което не е наследник на закон. За да обоснове този извод въззивният съд се е позовал на решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 22/09 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г. на ВКС, І г.о. В тях е прието, че разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН намира приложение в случаите, когато наследодателят се е разпоредил приживе чрез дарение или завет с конкретни имоти, но не и когато разпореждането е извършено чрез универсално завещание. В същия смисъл са и приложените към касационната жалба решения. В тях обаче не е даден отговор прилага ли се разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН, когато е завещан конкретен имот, но той изчерпва имуществото, останало след смъртта на завещателя.
С оглед на това настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя. Въпросът е от значение за изхода на делото, а същевременно – и за точното прилагане на закона, доколкото липсва задължителна съдебна практика по него, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 676 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 6202/2012 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя В. Г. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: