О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
С., 15.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2533/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 1104/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба вх. № 9156/13.08.2013 г. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1557 от 21.06.2013 г. в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за въззивното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че при наличие на представен в открито съдебно заседание на 15.05.2013 г. г. списък по чл.80 ГПК въззивният съд се е позовал на неприложимата т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК с мотив, че по делото няма представен списък за разноските.
Ответникът Е. Ш. А. – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Ш. А. Ш., не заявява становище по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по гр. д. № 1104/2013 г. въззивно решение в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че молителят не е представил списък на разноските и предвид т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС няма право да иска изменение на решението за разноските.
Определението е неправилно.
В разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е предвидена възможност по искане на страните съдът да допълни или да измени решението си в частта за разноските. За да е допустимо, изменението или допълването трябва да е поискано от страните в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Според задължителните указания в т.9 и т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК; Липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
С адресираната до Софийски апелативен съд молба частният жалбоподател [фирма] е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, като се е позовал на неправилно изчисляване на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Решението е връчено на жалбоподателя на 07.08.2013 г., а молбата е депозирана на 13.08.2013 г., с което е спазен преклузивният срок по чл.248, ал.1 ГПК. Необоснован е изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Списъкът на разноските по чл.80 ГПК е инкорпориран в заявление вх. № 5353/14.05.2013 г., изходящо от юрк. Валентин Б. – процесуален представител на [фирма], в което е посочено, че разноските по чл.80 ГПК се съизмеряват със сумата 1 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Обстоятелството, че списъкът по чл.80 ГПК не е оформен като самостоятелен документ, а е инкорпориран в съдържанието на друг документ, не е основание да се отрече допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските, която изхожда от легитимирана страна и е подадена в предвидения от чл.248, ал.1 ГПК преклузивен срок. Позоваването от въззивния съд на т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неуместно, доколкото с молбата не е искано допълване, а изменение на решението в частта за разноските.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 1104/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба вх. № 9156/13.08.2013 г. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1557 от 21.06.2013 г. в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане и произнасяне по молбата на [фирма] с вх. № 9156/13.08.2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :