О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
Гр.София, 16.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2942/2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. П. срещу Решение № 772/17 април 2015 г. по в.гр.д.№ 3872/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението на Софийския окръжен съд по т.д.№ 187/2013 г. от 8 юли 2014 г. в частта, в която предявеният от касаторката иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ с предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 3 юли 2011 г., е отхвърлен за разликата над сумата 200 000 лв. до пълния размер от 400 000 лв. В жалбата на ищцата се поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение за претърпените болки и страдания, което не отговаря на действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на претърпените от пострадалата неимуществени вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на иска в предявения размер.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация Застрахователно дружество [фирма] не е взел становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част до размер на 200 000 лв. и в частта за разноските, съставът на САС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените от третото лице-помагач П. П. неимуществени вреди при управление на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ в деня на ПТП, настъпило на 3 юли 2011 г. по вина на водача, установена с влязло в сила решение по н.а.х.д.№ 124/2014 г. на РС Търговище. При определяне размера на дължимото обезщетение 200 000 лв. за претърпените увреди от пътувалата на предната седалка до водача Г. Х. П. от въззивния съд са взети предвид вида и тежестта на получените многобройни телесни увреждания – съчетана черепно-мозъчна травма, счупване на тазови кости и кости на подбедрицата, тежка мозъчна и стволова контузия, оток на мозъка, контузия и кръвоизлив в базалните ядра на мозъка, травматичен шок и посттравматичен органичен мозъчен синдром, както и последвалите оперативни интервенции, ампутацията на долния десен крайник, поставянето на временна бедрена модулна протеза, чиято подмяна с постоянна е предстояща. Отчетени са трайните неблагоприятни последици от уврежданията за в бъдеще, продължителността на лечебния процес и на възстановителния период, продължителността и интензитетът на болките и страданията, прогнозата за лечение, младата възраст на ищцата и причинената й пожизнена инвалидност, както и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. САС е изложил свои мотиви досежно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и препратил на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционното решение, в които задълбочено са анализирани релевантните за размера факти и
обстоятелства – продължително лечение в болнични заведения, изключително големи битови неудобства и невъзможност за ищцата през дълъг период от време да полага грижи за малките си деца, усложнения, свързани с органични промени в мозъка психични и паметови смущения, които ще продължават да се проявяват и занапред, физически загрозявания от многобройните увреждания и ампутацията на долния крайник, преодоляване на трудности при адаптацията към протезата, тежки морални страдания, свързани с пожизненото инвалидизиране.
Формулираните от касатора въпроси, обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, са следните:
Трябва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от деликт да се съобрази с указанията на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни за случая обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост и
Следва ли съдът при определяне справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии и посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическа конюнктура в страната съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените.
Въпросите са зададени в контекста на оплакванията на касатора за пренебрегване и необсъждане на важни факти и обстоятелства по конкретното дело с оглед справедливото определяне на паричния еквивалент на болките и страданията на ищцата и точното прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД.
У. отговор на въпросите, обуславящи изхода на спора, се съдържа в трайно установената практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 133/2.10.2015 г. по т.д.№ 2745/2014 г. на първо ТО на ВКС, Решение № 196/6.12.2016 г. по т.д.№ 2326/2014 г. на Първо ТО, Решение № 39/3 август 2015 г. по т.д.№ 4531/2013 г. на Второ ТО на ВКС, Р.. № 167/27.10.2016 г. по т.д.№ 1599/2015 г. на Първо ТО, Р.. № 126/29 май 2017 г. по т.д.№ 994/2016 г. на Второ ТО и мн.др.
В обжалваното решение съдът не се е отклонил от задължителната практика за критериите при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4/68 г. и в множество решения по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд, той е възприел и отразил подробно в съобразителната част на въззивния акт изключително тежките последици за здравето на пострадалата, взел е предвид броя, вида и естеството на уврежданията, причинения от тях емоционален и социален дискомфорт и трайни неблагоприятни последици, отчел е момента на настъпване на увреждането и е съобразил практиката на ВКС във връзка със значението на нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, поради което следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 772/17 април 2015 г. по в.гр.д.№ 3872/2014 г. на Софийския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2183/18.11.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: