ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 1334 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
П. Л. К. обжалва определение № 729 от 26.2.2019 г. по гр.д. 3607/18 г., с което е уважена частично молбата на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за присъждане на разноски в размер на 2 238 лв. Счита, че следва да се отмени. Изводът на съда, че следващите се разноски са 2 238 лв бил направил като разделил на половина направените разноски от 4 476 лв, претендирани като разноски за адвокатско възнаграждение. Но ответникът не бил направил разграничение между въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Реално претенцията за държавна такса е по насрещната въззивна жалба, а и адвокатското възнаграждение е по същата. Представителство по въззивната жалба на ищеца нямало, а само такова по насрещната въззивна жалба. Нямало разграничение, направено от ответника какви са разноските. Нямало списък с разноски по въззивната жалба.
Моли да се отмени определението.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва частната жалба. Счита, че е правилно. Претенцията за разноски не съдържала разграничение по процесуалните действия за защита, защото било осъществявано цялостно процесуално представителство пред въззивната инстанция, а не само за извършването на отделни процесуални действия. Това било видно както от представеното пълномощно, така и от представената фактура. Насрещната взъзивна жалба била също действие по защита. Действията на ищеца по подаване на въззивна жалба били въвеждащи ответника в процес, който не желае. Условията за допустимост на насрещната въззивна жалба – подадена първоначална въззивна жалба и спазване срока за отговор, ясно разграничавали характера на насрещната въззивна жалба като действие на защита във вече инициирано въззивно производство. Недопустимо било подаване на насрещна жалба без първоначална въззивна жалба. Нямало значение точно по какъв начин се реализира защитата. Моли да се остави без уважение частната жалба.
Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател чрез неговия пълномощник на 19.03.2019 г. Частната жалба е постъпила в съда на 21.03.2019 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.
С обжалваното определение № 729 от 26.02.2019 г. Софийски градски съд е допълнил определението за прекратяване на производството по делото като частично е уважил искането на ответника сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му присъди направените по делото пред въззивната инстанция разноски след прекратяване на производството на основание чл. 264 от ГПК. Приел е, че е представен списък с разноски за 1 800 лв държавна такса по въззивната жалба и адвокатско възнаграждение в размер на 4 476 лв. Съдът е приел, че следва да се заплатят само разноски за адвокатско възнаграждение, което да е в размер на 1/2 – 2 238 лв, предвид осъществяваната защита чрез подаване на насрещна въззивна жалба и липса на разграничение на разноските. Не е уважено възражението за прекомерност.
Настоящият съдебен състав констатира, че е подадена молба за оттегляне на въззивната жалба от частния жалбоподател П. Л. К. и с определение от 13.11.2018 г. съдът е прекратил производството по делото.
Защитата на ответното сдружение е осъществявана чрез подаване на отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК и чрез подаване на насрещна въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 2 от ГПК. Предвид нормата на чл. 263, ал. 4 от ГПК насрещната въззивна жалба не се разглежда при така извършено оттегляне на въззивната жалба. Обжалваемият интерес по въззивната жалба е 30 000 лв. Направените разноски са 4 476 лв, адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства за плащане, държавна такса 1 800 лв по насрещната въззивна жалба и 15 лв по частна жалба срещу определение.
Предвид така обжалваемия интерес по въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че защитата на ответника е осъществена именно при този интерес. Насрещната въззивна жалба е защитно средство, което е предвидено като правна възможност само при подадена въззивна жалба и произнасянето по насрещната въззивна жалба е обвързано от висящността на производството по въззивната жалба. Следователно при преценка на отговорността за разноски, осъществяваната защита посредством подадена насрещна въззивна жалба, не може да се възложи на въззивния жалбопател. Защитата се осъществява с оглед обжалваемия от него интерес и съответно разноските при оттегляне на въззивната жалба следва да се разпределят с оглед на така обжалваемия интерес. В случая той е в размер на 30 000 лв. С оглед на този интерес, на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото от въззивния жалбоподател на въззиваемата страна възнаграждение следва да е в размер на 1 430 лв. Това е размерът, който следва да се възмезди на ответника. Макар и да не е посочил изрично по отделно какъв е размерът на дължимото възнаграждение по насрещната въззивна жалба и по въззивната жалба, то следва, че ответникът дължи разноски само с оглед осъществяваната защита от въззивния жалбоподател, която е отпаднала с оглед извършеното оттегляне на въззивната жалба. При липсата на разграничение за заплатените разноски за защита срещу въззивната жалба и за подаване на отделна насрещна въззивна жалба, то следва, че въззивният жалбоподател дължи на ответника по въззивната жалба, разноски само с оглед осъществяваната защита с въззивната жалба, която е оттеглена. Адвокатското възнаграждение следва да се приеме, че е заплатено при защитим размер в общ размер от 90 000 лв. Но дължимото възнаграждение от въззивния жалбоподател на въззиваемата страна при обжалваем интерес е 1430 лв като съдът отчита и направеното възражение за прекомерност, определяйки дължимото възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатените разноски от ответника, съответстващи на възнаграждение за обжалваемия интерес следва да се възмездят по изричното правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения ще следва да се отмени частично обжалваното определение за разликата над 1 430 лв до обжалваемия интерес от 2 238 лв.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ, на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, определение № 729 от 26.02.2019 г. по гр.д. 3607/18 г., Софийски апелативен съд, в частта над сумата 1 430 лв и ВМЕСТО НЕГО
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски за разликата над 1 430 лв до присъдените с определение № 729 от 26.2.2019 г. по гр.д. 3607/18 г., 2 238 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част относно присъдената сума от 1 430 лв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: