2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 18 август 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3245 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото Д. П. С. срещу определение № 175/09.06.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 212/2017 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение № 175/09.03.2017 г. по гр. дело № 544/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, с което последният по реда на чл. 140 от ГПК се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е обявил проекта си за доклад по делото; апелативният съд е и прекратил образуваното пред него частно производство. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд не попада в нито една от двете хипотези на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК – то има организационен характер и е по движението на делото. Разяснено е, че ако това определение е незаконосъобразно и доведе до неправилност на решението по делото, на обжалване би подлежало последното с въззивна жалба.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – ищецът Н. Г. К. в отговора си излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. Както е посочено и по-горе, производството по нея се развива по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК; тя не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което не е необходимо жалбоподателят да излага основания за допускане на касационно обжалване, както неоснователно поддържа ответникът по частната жалба. Липсата на конкретно посочени в частната жалба пороци на обжалваното с нея, като неправилно, определение на апелативния съд, също не води до нередовност и недопустимост на жалбата, поради което и това възражение на ответника по нея е неоснователно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на обжалване пред въззивната съдебна инстанция подлежат първоинстанционните определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона определения (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното в случая пред апелативния съд, определение № 175/09.03.2017 г., с което първоинстанционният съд по реда на чл. 140 от ГПК се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е обявил проекта си за доклад по делото, не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона.
Като е държал обжалваното определение, при изложени аналогични съображения в мотивите към него, които са в пълно съответствие с процесуалния закон, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
Доводите и съображенията в частната жалба, разглеждана в настоящото производство, касаят правилността на първоинстанционното опредление, а не правилността на обжалваното преграждащо определение на апелативния съд, поради което тези доводи нямат отношение към предмета и не могат да се разглеждат в рамките на настоящото производство пред ВКС. Както е разяснено и с обжалваното определение на апелативния съд, те биха могли да бъдат разгледани от въззивния съд – в рамките на производство, образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 175/09.06.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 212/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: