О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр.София, 21.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N316 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.10.2014г. по гр.д.№2792/2014г., с което ОС Пловдив е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят –С. Д. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Д. против [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за признаване за незаконно уволнението, сторено със Заповед № РД – 1047 – 115/ 18.06.2013г. на управителя на дружеството, с която трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от КТ – поради закриване на част от предприятието, считано от деня, следващ връчването на заповедта, както и за неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “Механик репартитор”, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в период от шест месеца, считано от 18.06.2013г. до 18.12.2013г. в размер на 2290,14лв., ведно със законната лихва.
Установено е по делото, че с влязло в сила на 25.10.2010 година решение , постановено по гр.д.№ 269/ 2006г. на Районен съд – гр.Пловдив/ПРС/, е било признато за незаконно уволнение на ищеца, извършено със заповед № 950/15.12.2005г. на Директора на [фирма] – [населено място], като същата е била възстановена на предишната работа – “механик репартитор”. Ищцата е била уведомена по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда на 08.11.2010г. за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и поради това, че работодателят не я е допуснал до работа и е било присъдено обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода 19.11.2010г. – 08.01.2012г. по гр.д.№ 178/ 2012г. по описа на ПРС.
Прието е по делото, че със Заповед № РД – 654/ 08.04.2013г. на работодателя, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “механик репартитор” в Централно управление на [фирма], след което с предизвестие от 18.06.2013г., ведно със Заповед № 115/ 18.06.2013г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – закриване на част от предприятието, считано от деня, следващ връчването на предизвестието. Установено е от приложената пред районния съд заповед, че закриване на Регионално управление “Далекосъобщения” – [населено място] е съгласно Заповед № РД-08-638/ 28.01.2006г. и Заповед № РД-08-847/ 18.09.2007г., както и че са заличени всички, принадлежащи към структурата, щатни бройки със Заповед № РД – 08-1231/ 23.02.2006г.
Съдът е приел, че ищцата-жалбоподател е възстановена на работа от ответника, независимо, че мястото й на работа е било в [населено място] , а е възстановена на работно място в [населено място]. Счел е за неоснователно оплакванети й, че по този начин е осъществена промяна на мястото й на работа без нейно съгласие , тъй като в случая е била налице невъзможност ищцата да престира труд в [населено място], поради закриване на Регионалното управление. Съдът е изложил съображения за това, че този факт е установено и в съдебното решение от 25.10.2010г. по гр.д.№ 1854/ 2009г., постановено от ВКС, където страна по делото е било не Регионалното управление “Далекосъобщения” – Пловдив, а [фирма] – [населено място], предвид настъпило правоприемство в хода на процеса, при който работодател ищцата е и била възстановена на работа, а не в закритото поделение. Съдът се е позовал и на трайната съдебна практика на ВКС, касаеща закриване на част от предприятие, при които случай за работодателя съществува задължение да възстанови работника на заеманата преди незаконното уволнение длъжност в съществуващото поделение, а не в закритото такова, тъй като в последното работникът не би могъл да престира труд, а и съдебното решение не би могло да се изпълни. Посочено е, че законодателят е възложил на работодателя задължение да възстанови ефективно уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност в място, където дейността съществува, тъй като в противен случай решението на съда не би могло да се изпълни. Изложени са съображения за това, че закриване на част от предприятието следва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието, в който случай дейността на съответното звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена, слива се с някой съществуващи звена или се променя единствено наименованието на службата, отдела и звеното.
Съдът е приел, че е налице закриване на част от предприятието- [фирма] [населено място] , като дейността осъществявяна от ищцата преди първоначалното й уволнение с месторабота Регионално управление [населено място] е прехвърлена, с рамков договор за услуги № 26842/ 12.02.2010г. за предоставяне на услуги по експлоатация на мрежата Аутсорсинг на експлоатация на мрежата, от [фирма] на [фирма] – София, като трудово – правните отношения с работниците и служителите са били уредени на основание чл.123а КТ, когато предходното уволнение на ищцата не е било отменено. Именно поради липса на задължение за ответника да възстанови ищцата при новия работодател, на място и длъжност в [населено място], то същият е възстановил в [населено място], поради което и за работодателя е съществувала правната възможност да прекрати трудовото правоотношение на процесното правно основание, закриване на част от предприетие, а именно закриване на регионалното управление, като част от [фирма] [населено място].
При така установените факти по делото съдът е приел, че при липсата на други длъжности към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с идентични или сходни трудови функции към работодателя, за последния не е съществувало задължение да осъществява подбор, поради което с неизвършването на такъв не се опорочава уволнението.
С оглед изложените съображения съдът е счел исковете за признаване уволнението за незаконосъобразно и за отмяна същото и възстановяване ищцата на заеманата преди това уволнение длъжност за неоснователни и ги е отхвърлил, като е отхвърлил и акцесорния такъв за присъждане обезщетение по чл.225 КТ.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се възстанови работника на длъжност, която не съществува, след като работодателя възстановява работника на длъжност която съществува може ли да се приеме, че е налице основание за закриване на част от предприятието, може ли работодателя да възстанови работника в друго населено място, при възстановяване на работа на несъществуваща длъжност следва ли работодателя да прекрати трудовия договор на първоначалното основание-закриване на предприятието, когато работникът е възстановен на друго работно място и друга длъжност може ли да се прекрати трудовия договор на основание, извън случващото се с тази длъжност, когато работникът е възстановен на едно работно място може ли да бъде освободен поради закриване от друго, в друго населено място. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решения от 27.06.2011г. по гр.д.№1467/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че ако по щатно разписание длъжността не съществува работодателят не е длъжен да разкрива специална бройка за да възстанови работник, решение от 03.12.2012г. по гр.д.№1659/2010г.,ІІІ г.о.на ВКС по приложението на чл.123 КТ и решение от 06.12.2010г. по гр.д.№133/2010г.,ІІІ г.о. на ВКС по въпроса за реалното съкращаване на щата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания. На същете въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Според същата, изразена в решение от 10.01.2011г. по гр.д.№347/2010г.,III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК работникът или служителят може да бъде възстановен само на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, но не и на друга длъжност. Настоящият съдебен състав възприема даденото в цитираното решение разрешение на поставения правен въпрос, а именно че при отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение и именно в съответствие с тази практика е направил своите изводи и въззивния съд.
Решението е постановено и всъответствие с даденото разрешение по поставените въпроси в задължителната практика изразена в решение от 14.11.2013г. по гр.д.№69/2013г.,IV г.о. на ВКС, в което се приема, че с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник (служител), прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. Посочва се, че в подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение.
Трайна е и практиката на ВКС, изразена и в решение от 12.12.2013г. по гр.д.№1246/2013г., III, г.о. и решение от 10.02.2011 г., по гр. дело № 619/2010 г., ІV г.о., според която при две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2т КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта. Съгласно разрешенията, приети в практиката при премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо КТ, „закриване на част от предприятието” или прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ, „съкращаване на щата”, като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността извършвана в него. Въззивният съд е съобразил именно таза практика и е достигнал до извод за неоснователност на прадявените искове.
Практиката по поставените от жалбоподателката въпроси не е противоречива и е уеднаквена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения.
Съдът намира, че на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени реално такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2014г. по гр.д.№2792/2014г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: