О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 21.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 613/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 4583/13.10.2015 г. по въз. дело №645/2015 г. на Окръжен съд [населено място] .
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение , постановено по гр.д. №1390/2014 г. на Благоевградския районен съд ,е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. О. Т. от [населено място] срещу Агенция Митници искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ за признаване незаконност на дисциплинарното му уволнение наложено със заповед № 2744/30.04.2014 г. на директора на Агенция Митници, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа на длъжност- специалист контрол в отдел „Приходи пътни такси и разрешителен режим” в Митница Югозападна и за обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3 780 лв.
Ответникът по жалбата Агенция „Митници” [населено място] изразява становище, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1.Може ли съдът да базира своите правни изводи за доказаност на вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение по КТ на фактически установявания , които не са въведени като обстоятелства и факти на нарушението на трудовата дисциплина от страна на дисциплинарно наказващия орган; 2. За доказателствената стойност и доказателственото значение на приемо- предавателните протоколи за зачисляване на „винетни стикери” предвид успешното доказване чрез графологична експертиза , че същите не са подписани от ищеца.3.Ако работодателят е дал на работника – служителя твърде кратък срок за обяснение / като примерно 1дневен / може ли да се приеме, че обяснения само формално са поискани и това заобикаля закона? Ако обяснения само формално са поискани това приравнява ли се на пълна липса на изискани обяснения? Следва ли работодателят да уведоми служителя за дисциплинарното производство и възможността за налагане на дисциплинарно наказание? Следва ли ищецът да бъде уведомен че същият се „изслушва” , респ. че му се търсят обяснения във връзка с конкретни нарушения и то в рамките на решаване на въпроса за неговата дисциплинарна отговорност?Длъжен ли е работодателят да образува нарочно дисциплинарно производство и да уведоми служителя за това при изслушване , съответно изискване на обяснения ? Следва ли в поканата , с която се изискват обяснения да се съдържат достатъчно данни , които да сочат, за какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина се искат? Каква е доказателствената стойност на обясненията , които са дадени преди поискване на обяснения по чл. 193 КТ? 4.В исковото производство по разглеждане на предявен иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ, съдът дължи ли произнасяне по законността на уволнението на всички посочени в заповедта основания за прекратяване на трудовия договор, мотивирали решението на работодателя за прекратяването му? Следва ли работодателят да докаже съществуването на посочените в заповедта уволнителни основания; следва ли съдът да установи наличието на всяко едно от основанията за уволнение посочени в заповедта , мотивирали решението на работодателя да прекрати трудовия договор? 5.По въпроса за законността на наложеното дисциплинарно наказание с оглед изискването за преценка по чл. 189 КТ, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията по чл. 189 КТ и да изложи мотиви за това.
Касаторът е посочил, че по така формулираните въпроси е налице основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. По въпроси с № 3,4 и 5 обаче е посочено, че с обжалваното решение същите са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС – решения постановени при условията на чл. 290 ГПК и други решения на съдилищата,които нямат задължителен характер / въпрос №3/ , или в противоречие само с решения на ВКС по чл. 290 ГПК / въпроси №4 и 5 ГПК/ .При тези данни допускането до касационно обжалване по тези въпроси следва да се преценява само с оглед изпълнението на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК., доколкото същото изключва изпълнението на критериите по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и чл. 280,ал.1,т.3 ГПК тъй като има съдебна практика , която уеднаквява по задължителен начин практиката на съдилищата ако същата е била противоречива.
По отношение на въпросите под №3 критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен. С цитираната задължителна практика на ВКС / Р №688/23.11.2010 г. по гр.д. № 114/2009 г. на ВКС , ІV г.о. и Р №290/31.03.2014 г. по гр.д. №2982/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема, че КТ не съдържа формално регламентирана процедура за налагане на дисциплинарно наказание в това число и относно искането на обяснения по чл. 193 КТ. С оглед на това не е необходимо поканата за изслушване да бъде в определена форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на дисциплинарно производство или от уведомление, че се открива такова производство.Императивните изисквания на закона са обясненията да бъдат поискани преди налагане на дисциплинарното наказание и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения трябва да даде обяснения . Работодателят не е длъжен да уведоми работника за „висящото производство” и да му връчи копие от акта , с който е сезиран нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено.В контекста на това в закона липсва и изискване относно срока, в който следва да бъдат дадени обясненията.В съответствие с това задължително тълкуване и като се е позовал и на други решения постановени при условията на чл. 290 ГПК , въззивният съд правилно е приел, че не е налице нарушение на закона във връзка с искането на обяснения по чл. 193 КТ . Приел, че работодателят не е длъжен да образува някакво нарочно дисциплинарно производство или преписка и да уведомява служителя за това.Независимо от това е посочено , че в случая работодателят е уведомил ищеца за образуваната дисциплинарна преписка и му е дал възможност да се запознае с материалите в нея преди да даде обяснения. Такива са дадени преди налагане на дисциплинарното наказание . От обясненията става ясно, че служителят е бил наясно относно нарушенията във връзка, с които дава обясненията като с оглед на това без значение е обстоятелството, че същите са дадени преди да му бъдат поискани писмено от работодателя. Даденият еднодневен срок за обяснения освен, че не е в противоречие със закона в случая е бил достатъчен ,доколкото служителят и преди получаване на поканата е бил наясно във връзка с какви нарушения ще му бъде потърсена дисциплинарна отговорност като не е имало пречка същият да представи допълнителни такива преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Следователно по отношение на въпросите под №3 не е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпрос №4 не е налице твърдяното противоречие с решение № 507/08.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №078/2009 г., ІV г.о., доколкото въззивният съд се е занимал със всяко едно от вменяваните нарушения на трудовата дисциплина и е изложил подробни съображения въз основа на кои събрани по делото доказателства формира извод относно тяхното извършване.
Не е налице противоречие със цитираната задължителна практика на ВКС /Р № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г./ и по въпрос №5.В мотивите на решението съдът не е застъпил изрично становище , че не е длъжен да извършва преценката по чл. 189 КТ. Действително въззивният съд не е изложил мотиви относно наличието на съответствие между тежестта на извършените нарушения и наложеното наказание. Такава преценка обаче имплицитно се съдържа в направения от него извод , че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е законосъобразна и искът за признаване незаконност на уволнението е неоснователен.
Що се отнася до въпроси №2 и 3 касационното обжалване не следва да се допуска по други съображения. Както се посочи допускането на касационно обжалване по тези въпроси следва да се извърши след преценката им относно изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.В случая обаче това допълнително основание е посочено бланкетно без каквато и да било обосновка поради което преценката относно неговото изпълнение досежно двата въпроса не може да се извърши.
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, и такова не следва да се допуска досежно обжалваното въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4583/13.10.2015 г. по въз. дело №645/2015 г. на Окръжен съд [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: