О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 26.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1244 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №287 от 19.12.2017 г. по т.д.№513/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №544 от 31.07.2017 г. по т.д.№1084/2016 г. на ОС Варна, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Делимо ли е задължението по договор за банков кредит, което включва погасителна вноска за главница, възнаградителна лихва и евентуално наказателна лихва. 2. Плащането на чужд дълг основание ли е за възникване на вземане на платилия, ако той е солидарен длъжник по отношение на кредитора, но във вътрешните отношения на солидарните длъжници не е уговорено нищо. 3. Задължението за лихва има ли характер на периодично плащане. 4. Кога възниква вземането на един от солидарните длъжници срещу другите след като съобразно правилото на чл.123 от ЗЗД плащането на който и да е от солидарните длъжници освобождава всички съдлъжници. 5. Може ли касационната инстанция да съобразява новонастъпили факти, които са от значение за спора. Поддържа се и че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012 г., [фирма] е предоставило на кредитополучателя [фирма] /в несъстоятелност/ банков кредит в размер на 1 300 000 лв., като солидарни длъжници по този договор са [фирма], [фирма], [фирма], П. И. и Алкан Е.. Посочил е, че заплатените от солидарния длъжник [фирма] осем вноски по договора за периода от м.януари – м.октомври 2014 г., в общ размер на 135 970.45 лв. и удържаната служебно от банката на 01.04.2016 г. от сметката му сума от 36 013.80 лв., са в размер, по малък от съответната му част от дълга, поради което и позовавайки се на разрешенията, дадени от касационната инстанция в решение №827 от 15.12.2010 г. по гр.д.№1328/10 г., на ВКС, ГК, Четвърто отделение и решение №196 от 21.08.2015 г. по гр.д. №6068/14 г., на ВКС, ГК, Четвърто отделение, въззивният съд е достигнал до извод, че молителят не може да претендира от другия солидарен длъжник [фирма] суми по чл.127 от ЗЗД, тъй като не е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадаща му се част.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора първи, втори, трети и пети въпроси, не са обусловили правната воля на съда – същите не са обсъждани от въззивната инстанция, съответно не са намерили и отговор в решението, поради което не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да се допусне.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по четвъртия от поставените въпроси, който е решен изцяло в съответствие с цитираната от въззивния съд и споделяна от настоящия състав практика на ВКС /решение №827 от 15.12.2010 г. по гр.д.№1328/10 г., на ВКС, ГК, Четвърто отделение и решение №196 от 21.08.2015 г. по гр.д. №6068/14 г., на ВКС, ГК, Четвърто отделение/, която изключва наличието на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.
Предвид изхода на спора касаторът дължи на [фирма] направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №287 от 19.12.2017 г. по т.д.№513/2017 г. на АС Варна.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 1 440 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.