О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 563/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1681 от 16.10.2015 г. по в.гр.д. № 1718/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 655 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 8106/2014 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Я. М., Р. Я. Ж., М. Т. Г., К. Я. К., С. Я. К., Ж. В. Ж., Т. В. Д., Г. Д. М., И. Д. Г. и Р. К. К. против Г. Х. М., Г. И. Г., И. Г. Д., Й. Г. И., Х. А. Х., С. И. Х. и Х. И. Х. иск за установяване в отношенията между страните, че на основание придобивна давност ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 2149 по ПНИ на местността „В. чешма” в землището на [населено място], общ. А., обл. В., с площ на имота 1 862 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците Г. Я. М., Р. Я. Ж., М. Т. Г., К. Я. К., С. Я. К., Ж. В. Ж., Т. В. Д., Г. Д. М., И. Д. Г. и Р. К. К. чрез техния пълномощник адв. Ст. С.. Развити са доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че са били допуснати съществени нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, като страните и предмета на спора са били неправилно определени. Считат също, че изводът за незавършена административна процедура по ЗСПЗЗ поради липса на скица към издаденото от поземлената комисия решение от 24.11.1992 г. за възстановяване на спорния имот на ответниците в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е направен в противоречие с действащата към момента на постановяване на решението редакция на чл. 14 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два въпроса, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Първият е формулиран по следния начин: Активната материалноправна легитимация на заявилите за реституция земи, попадащи в територии, предоставени за ползване по актове на МС, когато с решенията на ПК, постановени при първоначалната редакция на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който няма данни да е одобрен по Закона за единния кадастър, и към решението не е издадена скица. Твърдението е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1350/2009 г. на І г.о. и решение № 1367 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1632/07 г. Вторият въпрос, за който се твърди, че осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е дали с решенията на поземлените комисии, постановени при действието на чл. 14 ЗСПЗЗ в редакция преди изменението в ДВ бр. 68/1999 г., се приключва реституционното производство, когато се признава и възстановява правото на собственост, независимо, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и дали липсата на скица към решението на поземлената комисия съставлява порок, обуславящ незаконосъобразността на административния акт.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. И. Х. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 180 от 24.11.1992 г. на ПК- [населено място] на наследниците на С. Г. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ 2.500 дка, находящо се в терен по § 4 ЗСПЗЗ на [населено място] в м. ”М.”, при граници: сухо дере, сбор от дерета, дере и наследници на Х. Н., като в решението е посочено, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ. В плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед от 15.08.2012 г. на Областен управител на област В., имотът е заснет като поземлен имот № 2149 с площ 1 862 кв.м, записан на името на наследници на С. Г. М..
Предвид твърдението на ищците, жалбоподатели в настоящото производство, за придобиване на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент на владение от 1992 г., спорът между страните се е съсредоточил върху това дали с постановяване на решение № 180/ 24.11.1992 г. на ПК- [населено място] е приключила административната процедура по възстановяване на правото на собственост на ответниците, за да се приеме, че от този момент е налице конкретен обект на правото на собственост, който може да бъде годен за придобиване по давност.
Въззивният съд е приел, че решението не е породило конститутивно действие, тъй като в него имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на неговите граници или номер по помощен кадастрален план, а и към решението не е приложена скица. Приел е, че индивдуализацията на имота като обект на правото на собственост с конкретно определени реални граници е извършена с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти през 2012 г., а от този момент до предявяване на установителния иск за собственост на 19.06.2014 г. не е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 ЗС давностен срок.
Повдигнатите от касаторите правни въпроси обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от тях, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1350/2009 г. на ВКС, І г.о. е прието, че до изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г. не е предвидено изискване за издаване на скица към решението за възстановяване на правото на собственост на гражданите върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което актът, с който приключва реституционното производство, е позитивното решение на поземлената комисия, с което това право се признава и възстановява. С цитираното решение е възприета като правилна практиката на ВКС, според която стабилизираните решения на поземлените комисии, постановени преди приемането на § 4к ЗСПЗЗ и при действието на първоначалната му редакция преди изменението в ДВ бр. 68/1999 г., имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, ако в тях имотът е индивидуализиран по кадастрален план, дори да няма издадена скица към тях. Приема се, че имотът е индивидуализиран в достатъчна степен като обект на правото на собственост, когато в решението на поземлената комисия е посочен номерът му по стар или действащ кадастрален план, дори в самото решение да липсва точно описание на границите, тъй като те са нанесени в плана и се определят от него /в този смисъл решение № 1178 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 4528/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 807/2010 г. на ВКС, І г.о./. Изводът на въззивния съд, че с постановеното на 24.11.1992 г. решение от ПК – А. възстановеният на ответниците имот не е надлежно индивидуализиран като самостоятелен обект на правото на собственост е съобразен с цитираната практика на ВКС, доколкото е безспорно по делото, че точните му границите не са били определени чрез съществуващ стар или съставен по реда на чл. 28, ал.2 ППЗСПЗЗ /в редакция ДВ бр.34/92 г./ кадастрален план на територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Реституционният ефект на решението не е отречен на формално основание – поради липсата на скица към него, а поради това, че не съдържа точна индивидуализация на възстановения имот.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. Т. И. при условията на чл. 38, ал.2 ЗА в качеството й на процесуален представител на С. И. Х. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС в размер на 500 лв., определено съобразно чл. 7, ал.2, т.3 във вр. с чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1681 от 16.10.2015 г. по в.гр.д. № 1718/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Я. М., Р. Я. Ж., М. Т. Г., К. Я. К., С. Я. К., Ж. В. Ж., Т. В. Д., Г. Д. М., И. Д. Г. и Р. К. К. да заплатят на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адв. Т. И. със съдебен адрес [населено място], [улица] качеството й на пълномощник на С. И. Х. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: