3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3168 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от адвокат М., в качеството й на особен представител на Е. И. М. против решение № 1373 от 7.06.2019г. по в.гр.д. № 3611/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, с която й е определено възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 2 000лв., на основание чл.47 ал.6 ГПК. Според жалбоподателката така постановеният акт е неправилен, пред вид факта, че минималният предвиден размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 3 182лв. Желае обжалвания акт да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с присъждане на дължимата съгласно цитираната Наредба № 1 сума.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът след разрешаване на спора, е определил възнаграждение на назначения особен представител в размер на 2 000лв., като е отчел: „фактическата и правната сложност на делото”/спор с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във вр.с чл.21 ал.4 СК/, и „обема на извършените от особения представител действия”, изразяващи се в едно явяване в открито съдебно заседание /без изготвяне на писмени бележки, включително и без представяне на отговор на жалбата/.
Основните изложени от жалбоподателката възражения са две. Първото е, че определящ е материалният интерес по спора, а в случая той е 78 400лв. Твърди, че изчислен, съобразно изискванията на Наредба № 1/2000г., минималният размер на дължимо възнаграждение, възлиза на 3 182лв. Второто е, че процесуалният представител може, но не е длъжен да представя отговор на подадената въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, като напълно споделя доводите, изложени в обжалвания съдебен акт.
Правната уредба на особеното представителство се съдържа в чл.47 ал.6 и чл.48 ал.2 ГПК и се свързва с общото правило на чл.29 ал.3 ГПК. Особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Неговото представителство, съобразно чл.36 ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. В мотивите на т.6 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл.78 ГПК. Възнаграждението за особения представител е дължимо, но определянето му е подчинено на специални правила, които се съдържат в чл. 47 ал.6 ГПК. Съгласно тях, то се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба №1/2000г., но не по-малко от една втора от него. Следователно, няма пречка, съобразно констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи както по-висок, така и по-нисък размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав, споделя изложените в обжалвания акт мотиви относно фактическата и правната сложност на делото. Касае се за отрицателен установителен иск с правно основание чл.21 ал.4 СК за установяване на липса на принос на ответницата в придобито по време на брака имущество, разрешен с позоваване на установена съдебна практика /т.4 от ТР № 5/2013г. по т.д.№ 5/2013г.на ОСГТК на ВКС/. Освен посоченият в закона решаващ критерии относно фактическата и правната сложност на делото, в случая следва да се споделят и изложените мотиви досежно сравнително ограничения обем на извършените от особения представител действия, изразяващи се в едно явяване в открито съдебно заседание. Действително, процесуалният представител може, а не е длъжен да представя отговор на подадената въззивна жалба, но обемът на предприетите от него действия безспорно следва да е от значение при определяне от съда на дължимото на особения представител възнаграждение. В случая е спазено и изискването, при определяне на размер под минималния за съответния вид работа, същият да не е по-малко от една втора от него. Това е така, защото определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2000г., при материален интерес от 78 400лв., минималният размер на възнаграждението е 2882лв./ 830лв.+3% от 68 400лв./ Следователно, определеният – съгласно чл.47 ал.6 ГПК, под минималния от Наредба №1/2000лв. – в размер на 2000лв. е в установените граници /тъй като 1/2 от 2 882лв. е 1 441лв. /
Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалваният акт за правилен, състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1373 от 7.06.2019г. по в.гр.д. № 3611/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: