О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 28.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5305/2013 година
Производството е по член 274,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№18859/02.07.2013г.,подадена от [фирма],гр.П.,чрез пълномощника му адвокат М. А.,против определение №1589/22.05.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1789/2012г. по описа на същия съд,в производство по реда на член 248 ал.1 и сл. от ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областния управител на област П.,в писмения си отговор,счита,че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд изменя постановеното решение №584/29.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1789/2012г. по описа на съда,в частта за разноските и държавната такса,като вместо:
-ОСЪЖДА [фирма] ,ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление:гр.П., [улица],ет.2,офис 6,представлявано от управителя П. С. С.,да заплати на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областен управител на област П.,представляван от юриск.Е. Д.,сумата от 3 195,18 лева съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Пътно поддържане-П.,Е.,с горепосочения адрес и седалище и представителство,да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от 410,06 лева държавна такса.
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление:гр.П., [улица],ет.2,офис-6,представлявано от управителя П. С. С. да заплати на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областен управител на област П.,представляван от юриск. Е. Д.,сумата от 4 406,24 лева съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Пътно поддържане-П.,Е.,ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление:гр.П., [улица],ет.2,офис 6,представлявано от управителя П. С. С. да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от 712,77 лева-държавна такса”.
Въззивният е приел,че са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските и в частта за дължимата държавна такса,тъй като същите следва да се изчислят на база данъчна оценка,съобразно представените удостоверение за такава на процесния имот от 2011г.,тъй като такива за пръв път са представени при първото разглеждане на делото във ВКС,поради това,че при завеждане на делото Държавата като ищец не дължи държавна такса/член 54,ал.4 ГПК-отм./и такава данъчна оценка на процесния имот не е била представена.Изложени са доводи,че в следствие претърпени регулационни промени,описаните в тези удостоверения имоти са част от общо претендирания такъв с обща процесна площ от 169 743 дка,поради което следва да се вземе сумарно данъчната оценка,която възлиза на 71 276,60 лева,на тази база съдът е определил дължимото юрисконсултско възнаграждение при условията на член 7,ал.2 ,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС,и съответно на тази база и държавната такса-1/4 от общата данъчна оценка,като е присъдил посочените в определението съответни суми.
Преди всичко в частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е недопустимо ,тъй като в списъка за разноските по член 80 от ГПК, не е посочен размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.Това е оплакване е неоснователно,тъй като в самата разпоредба на член 78,ал.10 от ГПК е предвидено,че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Ето защо,в представения списък не е било необходимо да се посочва размера на същото,както се изисква при положение,че се присъжда по осъществена адвокатска защита,на базата на доказателства за сключен договор за такава,а в този случай съдът я присъжда,както е с обжалваното определение,според правилата предвидени в Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба,че неправилно е бил определен размера на присъденото възнаграждение,в несъответствие с горепосочената наредба.Това е така,защото съдът е преценил и е коригирал с обжалваното определение,направените разноски за цялото съдебно производство,т.е. за всички съдебни инстанции,в съответствие със законовите изисквания за тяхното определяне.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1589/22.05.2013г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено по гр.д.№1789/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: